Ръкостискането между азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никола Пашинян потвърди намерението да се сложи край на един десетилетен конфликт.
Двете страни се бореха години наред за контрола над размирния регион Нагорни Карабах, в който живеят основно арменци. Войната приключи през 2023 година с военната победа на Азербайджан и бягството на над 100 хиляди арменци от родните им домове.
Русия губи влияние в бившите съветски републики
В ръкостискането между Алиев и Пашинян през август тази година се включи и още един човек - американският президент Доналд Тръмп. САЩ посредничат за постигането на споразумение. Тръмп обеща, че американски компании ще гарантират инфраструктурата и сигурността на коридор, който ще даде достъп на Азербайджан до нейния анклав Нахичеван, до който се стига през територията на Армения.
Активното американско участие е ясен сигнал за намаляването на влиянието на Русия в бившите съветски републики. И това отслабващо влияние далеч не се изчерпва само с Азербайджан.
Официално Москва приветства постигането на консенсус. „Срещата на кавказките републики във Вашингтон с посредничеството на американската страна трябва да се оцени положително. Надяваме се, че това е стъпка към мира", заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Но някои други влиятелни лица, които не заемат официална позиция, разкриват съвсем други настроения. „Това е ужасно унижение за Русия (…) Това е пълна загуба, тотална катастрофа за нашата политика в Южен Кавказ", написа Александър Дугин, смятан за един от идеолозите на политиката на Кремъл.
„Искаме да сме независими", казва Фариз Исмаилзаде, депутат в парламента на Азербайджан, който оценява сближаването със САЩ като нещо логично. „Не искаме да се откъснем от Русия и да станем марионетки на Запада. Сключваме нови съюзи в Централна Азия и с Турция, за да се предпазим", допълва Исмаилзаде. Баку и Анкара подписаха споразумение за стратегическо партньорство още през 2010 година.
Все по-обтегнати отношения между Москва и Баку
В същото време отношенията между Русия и Азербайджан в последните месеци са обтегнати. Повод стана падането на азербайджански самолет през декември 2024 година, след като той беше ударен от руска противовъздушна ракета на път към чеченската столица Грозни. 38 души загубиха живота си.
Москва първоначално игнорира случилото се, но впоследствие Путин се извини на президента Алиев, че свалянето е станало в руското въздушно пространство. „Русия не ни показа необходимото уважение", коментира пред ДВ азербайджанският политолог Нариман Алиев.
Последваха и дипломатически проблеми. Руската полиция задържа азербайджанци по обвинения в тероризъм. Азербайджанските сили за сигурност пък задържаха руски граждани, които бяха заподозрени, че търгуват с наркотици.
Според медийни съобщения наскоро Русия е атакувала енергийни съоръжения на азербайджанската компания SOCAR в украинския град Одеса. Азербайджанското правителство заплаши, че ще вдигне забраната за доставки на оръжие в Украйна, ако Русия продължи с бомбардировките, казва Исмаилзаде.
Войната в Украйна отвлича вниманието на Русия
Държави като Азербайджан виждат възможност във войната в Украйна, допълва депутатът. „Тя отвлича вниманието на Русия. Имаме повече свобода да укрепим дипломатическите си отношения с други страни - също и благодарение на успеха ни в Карабах."
От началото на руската агресия срещу Украйна и други бивши съветски републики са променили тона си спрямо Москва, казва Дилноза Убайдулаева, преподавателка в Австралийския държавен университет в Канбера и експертка по въпросите на Централна Азия. Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон например още през октомври 2022 година поиска повече уважение от Путин към страната си.
„Русия се смяташе за суперсила, но Москва не успя да превземе Украйна за няколко дни, както беше планирала. И страните в региона забелязаха това", казва Убайдулаева. Освен това международните санкции изолират Москва и отслабват авторитета на руското правителство.
Отварянето към други партньори създава възможности
И докато с помощта на някои държави като Казахстан и Киргизстан Русия успява да заобикаля санкциите и да получава определени стоки, голяма част от бившите съветски републики вече се обръщат и към други държави, подчертава политоложката.
„Китай заема все по-важно място - Русия вече е станала по-малкият партньор", казва Убайдулаева. „Китай вече не се интересува само от икономическите отношения, а и от това да бъде гарант за сигурността." Така през 2023 г. в китайския град Сиан се проведе първата среща на върха между Китай и Централна Азия с участието на държавните глави на Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан.
Всички тези усилия за независимост обаче имат своите граници, смята азербайджанският политолог Нариман Алиев. „Нашите страни дълго време бяха колонии на Москва. Затова имаме постколониален синдром", казва той. „Държавните глави на бившия Съветски съюз са израснали с идеята, че Русия е номер едно. Те се чувстват свързани с Москва. Това ще се промени най-рано при следващото поколение - след 10 или 20 години."
Автор: Лиза Луис
