На Хийумаа - втория по големина естонски остров в Балтийско море - в разгара на лятото се провежда специален празник: за три дни местните хора отварят домовете си и предлагат на съседите сладкиши, пушена риба и бира - все собствено производство.
44-годишната Аве Унгро, която е дошла на празника с шестгодишната си дъщеря, казва пред ДВ: „Това е много важно за нас, особено когато наблизо бушува война. Това ни сплотява - празнуваме заедно, разговаряме, мислим за бъдещето". Празникът на острова е точно толкова важен, колкото обученията по стрелба в женските граждански патрули, смята Аве.
Тя членува в тази организация от началото на войната в Украйна: „Вероятно както повечето естонци, и аз на 24 февруари 2022 година бях шокирана. Най-вече защото осъзнах, че животът ни няма да може да продължи по същия начин".
Аве обаче е решена сама да организира този нов живот - да подготви семейството си, острова, страната за евентуално руско нападение. Накратко: да направи нещо, което да е от полза за Естония и за нея самата.
Обучението на гражданските патрули
Оттогава насам Аве, която е логопед по професия, прекарва по 48 часа в годината при женските граждански патрули. Вече е преминала успешно пет различни програми: тренировки за сигурност, първа помощ, военно обучение, полево изхранване и история на естонските граждански патрули. Аве се надява никога да не ѝ се наложи да използва придобитите умения и в най-лошия случай би предпочела да се концентрира върху евакуациите.
Организацията на женските граждански патрули е основана през 1927 година, по съветско време е била забранена и е възстановена след обявяването на независимостта през 1991 година. Тя е част от по-голяма отбранителна доброволческа организация, която се състои от въоръжени и добре обучени цивилни граждани. В случай на война тази организация трябва да окаже подкрепа на редовните военни части. И двете организации са подчинени на естонското министерство на отбраната.
Атмосфера на страх няма
Поради това Аве не се страхува от евентуално руско нападение. Тя разбира, че разположението на нейния остров в Балтийско море е от стратегическо значение: по пътя от Санкт Петербург към Калининград руснаците биха могли да превземат Хийумаа. Но атмосфера на страх няма.
Марек Ков от Международния център за отбрана и сигурност също не вярва, че Хийумаа може да бъде сполетян от съдбата на Крим - анексирания от Русия украински полуостров. Той обяснява пред ДВ, че Естония може да е малка страна, но е важно, че „инвестираме много в сигурността". В момента балтийската страна, членка на ЕС, изразходва 3,4 процента от БВП за отбрана, а до 2029 година разходите трябва да достигнат рекордните за страна от НАТО 5,4 процента.
Освен това културата на самозащитата е дълбоко вкоренена в естонската нация. „А и имаме регионални съюзници като Финландия, новата членка на НАТО, другите балтийски държави, както и Полша - военната суперсила в Европа", посочва Ков.
Експертът подчертава, че членството на Естония в НАТО е решаващо: съгласно член 5 от Договора за НАТО и принципа на колективна сигурност всяко нападение срещу страната ще мобилизира военните части на другите членки на Алианса. Естония разполага и със западна военна техника, много по-добра от руската. А заплахата, че Русия би могла да нападне Естония с ядрени оръжия, не е нищо повече от празна заплаха, като се има предвид близостта до Санкт Петербург.
Саботажите са реален проблем
Много по значими от теоретичното руско нападение в момента са саботажите, извършвани срещу страните по крайбрежието на Балтийско море: повредите на подводни комуникационни кабели или смущенията на навигационните сигнали, при които самолетите изчезват от радарите.
Именно това стана на два пъти през април 2024 година при полети от Финландия към Естония. И двете машини трябваше да се върнат в Хелзинки, след като не успяха да кацнат в Талин. GPS-сигналът очевидно е бил блокиран от смущаващи предаватели. Корабите в Балтийско море също все по-често имат такива проблеми. Западните тайни служби предполагат, че тези акции се направляват от руския анклав Калининград.
Калининград - „кинжал срещу Европа"?
Там Русия е складирала голямо количество военно оборудване, включително ракети „Искандер", които могат да пренасят ядрени заряди, казва пред ДВ политологът Сергей Суханкин. Той е роден в Калининград и нарича родината си „кинжал, насочен към Европа".
Суханкин предупреждава, че Калининград не само е между членките на ЕС Литва и Полша: „Той бе бастион на съветските военни, един от най-милитаризираните райони в света. И днес е на път отново да се превърне в същото".
На Аве Унгро от Хийумаа това съседство не ѝ харесва, тя естествено оценява саботажите като нещо лошо, въпреки това няма никакви намерения да напуска своя „магически остров". „Ето, вижте, един морски орел! Тук има толкова много птици, толкова е спокойно. Хубавото на Хийумаа е точно това: че изобщо има такива места. Така и трябва да остане!"
Автор: Юрий Решето
