Алексей Навални, най-известният критик на Кремъл, е можел да бъде освободен в рамките на най-мащабната размяна на затворници между Русия и Запада от времето на Студената война, разкрива The Wall Street Journal в обширно разследване, предава, News.bg.
Сделката, подготвяна в пълна тайна в продължение на месеци, е трябвало да включва и освобождаването на двама американци бившия морски пехотинец Пол Уилан и журналиста на WSJ Евън Гершкович в замяна на осъдения в Германия руски агент Вадим Красиков и други лица, държани в западни затвори.
Според разследването през ноември 2023 г. специалният пратеник на САЩ по въпросите на заложниците Роджър Кърстънс, в нарушение на указанията от Белия дом, се е срещнал в Тел Авив с руския олигарх Роман Абрамович, считан за „магьосник на задкулисната дипломация“ и един от малкото хора с достъп до Владимир Путин. Кърстънс представил идея, която сам нарекъл „разширяване на проблема“: Германия освобождава Красиков (убил чеченски командир от грузински произход в Берлин), ако Русия пусне Навални, а паралелно САЩ и съюзниците им връщат руски шпиони в замяна на Уилан и Гершкович.
Първоначално Абрамович се усъмнил, че Путин би освободил Навални, но дни по-късно предал изненадващо послание, руският президент бил готов да обсъди сделката.
В края на ноември 2023 г. Навални е преместен в наказателна колония „Полярен вълк“ зад Арктическия кръг. През януари и февруари 2024 г. германският канцлер Олаф Шолц и президентът на САЩ Джо Байдън провеждат серия от дискретни контакти. На 9 февруари Шолц пристига във Вашингтон без знанието на кабинета си за среща на четири очи с Байдън, на която дава съгласие да пусне Красиков, за да бъде спасен Навални.
Дни по-късно, по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в града пристигат ключови фигури от преговорите, включително българският разследващ журналист Христо Грозев. Заедно с Мария Певчих, дългогодишен съратник на опозиционера, те следят внимателно хода на последните дипломатически маневри.
„Какво ще стане, ако го убият?“, пита Певчих вечерта преди решителните срещи. Грозев я уверява, че подобно нещо е невъзможно при протоколите за размяна, установени още от времето на Студената война.
На 16 февруари 2024 г., докато ръководители на ФБР, MI6 и германската BND обядват заедно, телефоните им започват да звънят: руските държавни медии съобщават, че Навални е починал в арктическата колония. Новината шокира делегатите в Мюнхен. Грозев отвежда Юлия Навална, съпругата на опозиционера, до апартамента на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Там, със сълзи и гняв, тя заявява: „Путин и хората му ще платят за това, което направиха. И имам едно искане, не освобождавайте Красиков.“
Смъртта на Навални срива месеци дипломатическа работа и поставя под въпрос целия замисъл за многостранната размяна.
Въпреки трагедията, преговорите продължават с променен фокус. През следващите месеци ЦРУ и европейски служби се срещат с руски представители на тайни локации, включително в Саудитска Арабия. На 1 август 2024 г., на летище в Турция, се осъществява най-голямата размяна на затворници в съвременната история. 24 души и две деца сменят страните си, сред тях Уилан, Гершкович, руски дисиденти и Красиков.
Анализатори коментират, че този случай окончателно утвърждава нова „транзакционна епоха“ в международните отношения, в която задържането и размяната на затворници се превръща в инструмент на държавната политика.
