Още през 1960-те години археолозите предполагат, че Чаталхьоюк в Турция е специално място. И то не само защото е едно от най-старите постоянно обитавани места в света. Изследователите подозират и, че жените са имали особено висок социален статут в това селище от неолита, което днес се намира в Турция. Досега обаче тези предположения се основаваха само на открити при разкопките фигури, които наподобяват богините майки от Анадола.
С модерните методи, които са на разположение на археолозите днес, предположението се доказва - преди 9000 години в центъра на обществото в Чаталхьоюк са били жените. Международният изследователски екип, воден от генетици от Близкоизточния технически университет в Анкара, го наричат "общество, ориентирано към жените".
Учените са стигнали до този извод, след като са изследвали 131 скелета, заровени под руините на селището. Чред ДНК анализ е установено, че повечето хора, погребани под една къща, са били кръвни роднини, и то по майчина линия. С други думи - когато в Чаталхьоюк мъж и жена са влизали в партньорство, двойката е заживявала в дома на жената, не в дома на мъжа. Има и друг знак, че жените са играли важна роля в общността - изследователите са открили близо пет пъти повече артефакти, погребани с женските тела, отколкото с мъжките.
Матриархат ли е бил Чаталхьоюк?
В по-близкото минало обичайно след брака жената се е местила при семейството на мъжа си. Дали обръщането на този принцип означава, че хората, които са обитавали Чаталхьоюк от около 7100 до 6000 г. пр. Хр., са живели в матриархат?
Не непременно, обяснява археоложката Ева Розенщок, която е участвала в разкопките в селището в Турция. "Отговорът на въпроса дали жената се заселва при мъжа или обратното не дава ясна информация за това кой е държал властта в семейната единица", казва експертката. "Но обичайно двете неща са свързани."
Размяна на деца със съседите
Нужната за изследванията ДНК не е била получена лесно. Чаталхьоюк се намира в регион с континентален климат, в който амплитудите в температурите между лятото и зимата са големи. В такива условия дори зъбите, смятани доскоро за един от най-добрите източници на ДНК, не са вечни. Но една особено твърда кост е още по-добър източник на ДНК - слепоочната кост на вътрешното ухо. "Тя е като ДНК сейф", обяснява Розенщок.
Именно чрез анализ на този вид материал учените са установили, че погребаните под една къща са свързани по майчина линия. Станало ясно също, че не всички погребани са кръвни роднини. Изследователите предполагат, че в обществото в Чаталхьоюк е било обичайно децата да се разменят - например едно семейство да даде свое дете на съседите. Навярно целта на тази практика е била да се поддържа социалният баланс, предполага Розенщок.
"Защото ако детето ти расте през три къщи от теб, си ангажиран не само твоето домакинство да получава всичко необходимо", казва археоложката. Това може да е бил начин за гарантиране на справедливото разпределение на ресурсите.
А как това общество се е превърнало от матриархално в патриархално? Розенщок няма отговор на този въпрос - поне засега. "Това е следващият важен въпрос", отбелязва изследователката.
Автор: Карла Блайкер
