Русия не спира да търси начини да заобиколя западните санкции, наложени ѝ заради войната срещу Украйна. Голяма част от външната търговия на отрязаната почти напълно от световната финансова система страна вече се извършва в рубли или в т.нар. „приятелски" валути - предимно юани и рупии. В последните години доларът и еврото в Русия бяха заклеймени като „токсични". Но и със сметките в „приятелски" валути има немалко трудности. Затова играчите нерядко прибягват до криптовалути. Ето как функционира това.
Как руският бизнес използва криптовалутите във външната търговия
Руските компании все по-често използват криптовалути, за да заобиколят ограниченията във външната търговия. Засега техният дял в общия обем международни плащания не е голям, но в някои случаи те вече са станали важен инструмент за преодоляване на международните санкции.
Така например, по данни на агенция Ройтерс, криптовалути се използват от нефтените компании - за оперативното превръщане в рубли на ограничено конвертируемите рупии и юани. За целта се използват услугите на посредници. По думите на един от източниците на агенцията, такива операции се извършват относително редовно в търговията с Китай. Става дума за десетки милиони долари месечно.
Криптовалути се използват и от поне две големи металургични компании, е научила агенция "Блумбърг" от високопоставени служители на въпросните компании. Интересното е, че на тези компании не са наложени санкции, но за тях криптовалутните плащания са резервен канал, който се използва тогава, когато обичайните трансакции не минават.
Банката „Росселхозбанк" наскоро обяви открито намерението си да използва криптовалути. През пролетта на 2024-а, докато САЩ активно водеха преговори с Русия, Кремъл поиска снемане на санкциите за банката. Тази идея обаче не стигна доникъде, поради което търсенето на алтернативни начини за плащания, включително с криптовалути, остава актуално за банката.
Правният статус на криптовалутите в Русия
Използването на криптовалутите от бизнеса е един от примерите за това как в условията на война и санкции в Русия се формира алтернативно правно пространство. В него с негласното одобрение на властите законите или въобще не се спазват, или отношението към тях е гъвкаво - в зависимост от текущите политически и икономически интереси.
„Очевидно е, че преходът към използването на цифрови плащания е част от по-широка стратегия за отдалечаване от технологиите и финансовите системи, контролирани от Запада", казва финансовият експерт Боб Савич от Института за глобална политика. „Но въпросът е доколко успешно руските власти ще успеят да ги използват за международни плащания."
Централната банка, в чиито пълномощия влиза регулацията на финансовия пазар, дълго бе против легализацията на криптовалутите. Чак в края на миналата година на руските компании бе разрешено официално да използват криптовалути във външната търговия - но само в рамките на експериментален правен режим, контролиран от регулатора.
„Докато няма правила, печеливши са тези, които работят в сивата зона, и ведомствата, които конфискуват криптовалути без да докладват. Губещи са предприятията и гражданите, очакващи яснота", коментира експертката по цифровите валути Ани Асланян.
Как санкциите удрят по криптовалутната инфраструктура на Русия
Новият, 18-и пакет от санкции срещу Русия, включва забрана за трансакции на финансови и кредитни институции и доставчици на услуги за криптоактиви от трети държави, които чрез своите действия осуетяват санкциите на ЕС или подкрепят агресивната война на Русия срещу Украйна.
През пролетта САЩ и Германия успяха да блокират руската криптоборса Garantex и да замразят активи за над 26 милиона евро - заради заобикаляне на санкциите и пране на пари. По техни данни, Garantex е била свързана и с наркоборсата Hydra.
Разследване на „Файненшъл Таймс" показа, че почти паралелно Garantex се възражда в Киргизстан под името Grinex и с нова юрисдикция. В края на февруари на Grinex се появява и стейбълкойнът А7А5, обвързан с руската рубла - първият по рода си.
Собственици на компанията А7, пуснала този стейбълкойн, са молдовският бизнесмен Илан Шор (който живее в Русия, откакто в родината си бе разкрит в кражба на един милиард долара) и банката ПСБ, която обслужва руския военно-промишлен комплекс.
За четирите месеца съществуване на А7А5 през него са минали трансакции, възлизащи на 9,3 милиарда долара, става ясно още от проучванията на „Файненшъл Таймс". По думите на представителя на А7 Николай Шумаков, с когото са се свързали журналистите, операциите със стейбълкойн се извършват предимно от руски вносители.
Автор: Олег Логинов
