България настъпва в Южна Сърбия с хиляди граждани, които получават българско гражданство. Това се твърди в "анализ" на сръбския информационен портал "Niške Vesti".
"Между 5 000 и 8 000 граждани на Сърбия имат български паспорт. Само през последните две години над 2 000 души от Сърбия са станали и български граждани. Това все още е малко число - но расте. И най-важното - България вече не ги отчита в статистиката като сърби", се казва в публикацията.
Същевременно в материала не се уточнява, че кандидатите за гражданство са доказали българския си произход и са декларирали българско самосъзнание, предаде БГНЕС.
Сръбският портал изразява опасение, че България вече възприема тези хора като част от своята диаспора и един ден може да заяви в официални документи и пред международни институции, че "в Южна Сърбия живеят десетки хиляди българи и че това е българско културно пространство и историческа отговорност".
"Същото вече се случи - в Северна Македония. Там над 120 000 граждани са получили български паспорт. Без медийна шумотевица. Без скандали. Само опашки пред консулството. Това не е политическа конспирация, а политически аргумент", се изтъква още в публикацията.
БГНЕС отбелязва, че Белград използва термина "Южна Сърбия" и по отношение територията на днешна Република Северна Македония.
"На пръв поглед - легитимно право на всеки гражданин да търси по-добра възможност. На втори поглед - тревога", пише Niške Vesti" и изтъква, че всяка държава трябва да се запита какво значи това нейните граждани да продължават да живеят, работят и гласуват там, а масово да получават гражданство на друга страна.
В материала се заявява, че паспортът е не само средство за пътуване, но и основа на международното право, на идентичността и на потенциални териториални и културни претенции. "И най-важното - това е информация, която се вписва в официалните регистри. Когато настъпи криза, когато в Съвета на Европа се обсъждат малцинства, когато се изготвя нов бюджет за трансгранично сътрудничество - числата се превръщат в инструменти. Инструменти на политиката. А ние? Ние мълчим. Защото "става дума за работа". Защото "няма да се случи нищо". Защото "важно е да заминеш някъде". Забравяме, че историята често не пита как нещо е започнало - а какво е заварила", пише още "Niške Vesti".
Медията призовава за обществен дебат в Сърбия по въпроса "какво означава колективна промяна на идентичността без каквато и да било обществена дискусия".
"Ако пренебрегнем това, след 10, 20 или 30 години някой може наистина да каже: "Там живеят 50 000 българи. Това е наша територия. Наш интерес. Наша историческа отговорност. И няма да има значение, че те са били сърби. Че са говорили на сръбски, живели в Ниш. Значение ще има какво пише в паспорта. И колко от нас са мълчали", подчертава сръбската медия.
