Артур Анкалайнен и Александър Железников са руски активисти. Те са убедени, че ако се върнат в Русия, ще бъдат вкарани в затвора по политически причини. И двамата твърдят, че са в полезрението на ФСБ, въпреки че срещу тях не са образувани наказателни дела - поне официално. Въпреки това финландската миграционна служба (Migri) смята, че аргументите им са недостатъчни за предоставяне на убежище.
Проверка на ДВ установи, че във Финландия все по-често се стига до подобни откази: през 2024 година броят на отхвърлените молби за убежище е три пъти по-голям от този на одобрените.
Историята на карелския етносепаратист Анкалайнен
Артур Анкалайнен членува в две крайнодесни организации: Suur-Suomen Sotilaat ("Войници на Велика Финландия") и Karjalan Kansallinen Liike ("Карелско национално движение"), които в Русия са включени в списъка на екстремистките и терористичните организации, изготвен от "Росфинмониторинг" (руската Федерална служба за финансов мониторинг – бел. ред.). И двете организации се застъпват за национално самоопределение на угро-финските народи в рамките на "Велика Финландия".
Според Анкалайнен той е попаднал в полезрението на руските служби за сигурност още преди да напусне страната, след едно организирано от него събитие: "Служители на ФСБ се появиха на тази среща и записаха имената на всички присъстващи. След това започнах да получавам заплахи на телефона."
По-късно, вече във Финландия, той участва в митинг пред руското посолство в Хелзинки, на който активисти изгарят руското знаме. Тогава руското външно министерство нарече акцията "екстремистка" и поиска участниците в нея да бъдат изправени на съд.
От съседи Анкалайнен е разбрал, че служители на ФСБ са го търсили на адреса, на който е регистриран, и са тършували в жилището му. За заведено срещу него наказателно дело обаче той не знае, но се опасява, че ако бъде върнат в Русия, бързо може да се окаже в "стаята за мъчения на ФСБ". "За нищо на света няма да ме оставят. Ние сме организаторите, лицата на движението. Чрез мен могат да се опитат да измъкнат и останалите", казва руският активист.
"Слаба доказателствена стойност"
Migri намира представените аргументи за недостатъчно убедителни. В решението, с което ДВ се запозна, се посочва, че анонимните заплашителни съобщения имат "слаба доказателствена стойност", тъй като не е било възможно да се установи самоличността на техния подател. Отбелязва се също така, че посочените организации не са включени в официалния списък на екстремистките организации на руското Министерство на правосъдието. Но пък според проверка на ДВ фигурират в списъците на "Росфинмониторинг" и ФСБ.
Както обяснява юристът Евгений Смирнов, министерството на правосъдието и ФСБ поддържат различни списъци: министерството - на екстремистите, а ФСБ - на терористите. "Росфинмониторинг" пък комбинира данни от различни източници, включително и от списъка на ФСБ.
"Попитаха ме дали съм бил депутат. Ако не, значи няма опасност. Но това е абсурдно", коментира Анкалайнен. Той казва, че го заплашва поредица от наказателни дела на политическа основа: за организиране и участие в "екстремистка общност", вероятно и за държавна измяна, за която се предвижда доживотна присъда. В решението се казва още, че не е застрашен от мобилизация, тъй като е инженер по радиоелектроника, не е работил в отбранителния сектор и има "защитен статут".
"Не дойдох във Финландия, за да получавам помощи, а защото не мога да се върна в Русия", добавя Анкалайнен. Като пример той посочва случая на Андрей Васюренко, 18-годишен привърженик на независимостта на Карелия - през 2023 година той е осъден на девет години затвор за подбуждане към държавна измяна: според разследването той е призовавал да се дезертира в Украйна.
Шест години в очакване на решение за политическо убежище
Александър Железников е руски антифашист, който от 2019 чака решение по молбата си за политическо убежище. В Русия той е участвал в анархистки и антифашистки акции, подкрепял е Украйна и, както самият той твърди, е помогнал на приятели при организирането на тяхното бягство от страната, след като са повредили паметника на Феликс Дзержински във Волгодонск. "Те не се осмелиха да минат границата и се върнаха във Волгодонск. Там са били задържани, а след това офицерите от ФСБ започнаха да се интересуват от мен", казва той.
През 2019 Железников заминава за Финландия и подава молба за убежище. В препоръчителното писмо от Центъра за човешки права "Мемориал" се споменава, че в дома му са идвали служители на ФСБ. Въпреки това срещу него не е образувано наказателно дело. "Живея тук от шест години и четири месеца. Но Migri казва, че е минало твърде много време - може би просто са забравили за мен", казва той. В момента делото на Железников е висящо пред Върховния съд на Финландия, който е последна инстанция.
Каква може да е причината за отказа на Migri?
Анкалайнен предполага, че отказът на финландските власти може да е свързан с факта, че руските политически емигранти могат да бъдат заподозрени, че работят за Русия с цел дестабилизиране на региона. "Може да ни възприемат като радикали, като инструмент за провокация, както в село Майнила през 1939, с което започна съветската инвазия във Финландия."
Железников смята, че отказът на Migri отразява не само антимигрантските настроения във финландското общество, но и политическата воля на властите. "Демографската ситуация в страната е трудна. Ако се признае, че Русия е наистина опасна за опозиционно настроените граждани, ще трябва да се приеме огромен брой хора. Това ще се отрази на бюджета, социалната инфраструктура и като цяло ще промени обществото, с което властите не са съгласни", казва той.
Повече откази, отколкото одобрени молби
През последните пет години 2260 руски граждани са подали молба за убежище във Финландия, казват за ДВ от Migri. Най-голямото увеличение е регистрирано през 2022, когато 1171 руски граждани са подали молба за политическо убежище. През следващите две години има спад – съответно 416 и 179 подадени молби, а до средата на 2025 те са само 63. За всичките 5 години броят на отказите (963) надвишава броя на положителните решения (698). От Migri отказват да коментира конкретните случаи на Железников и Анкалайнен.
Последен шанс: Какъв е планът за политическите емигранти?
Според Доржо Дугаров, бурятски правозащитник, който помага на руски политически емигранти във Финландия, формулировките в повечето откази на Migri се повтарят. Кандидатите се отхвърлят поради "недостатъчна политическа дейност" или "липса на заплаха от преследване". Според него системата често не е прозрачна, а самите решения понякога изглеждат случайни. Той обяснява това със затягането на миграционната политика на сегашното консервативно правителство и повишената предпазливост към по-остри форми на опозиционна дейност.
Така например пресата във Финландия обръща внимание на това, че екстремистките организации "Войници на Велика Финландия" и "Карелско национално движение" организират военно обучение с други крайнодесни групи. Както пише порталът Seura, позовавайки се на финландската служба за сигурност и разузнаване, те не представляват терористична заплаха, но предизвикват безпокойство в обществото, защото "създават потенциална среда за радикализация на отделни лица".
"Но не бива да забравяме, че съдът във Финландия е независим", казва Дугаров и дава пример с един чеченец, който е получил политическо убежище след осем години чакане. В други случаи обаче миграционните власти са одобрявали депортации в Русия – например срещу ЛГБТИ активисти и един чеченски опозиционен активист, известен с критиките си към Рамзан Кадиров.
Автор: Алексей Стрелников
