Кремълските официални лица продължават да представят Русия като държава в пряка геополитическа конфронтация със Запада, с цел да мобилизират вътрешна подкрепа за войната в Украйна и евентуална бъдеща агресия срещу НАТО, предава News.bg.
На руски младежки форум, проведен на 28 юли, външният министър Сергей Лавров заяви, че „Русия се бори сама срещу целия Запад… за първи път в историята“ и че страната трябва „да разчита единствено на себе си“. Това съобщава Институтът за изследване на войната (ISW).
Изследователите от ISW отбелязват и, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е съкратил своя ултиматум към Владимир Путин относно войната до 9 август.
Лавров допълнително заявява, че Русия „няма съюзници на бойното поле“, за разлика от Първата и Втората световна война. Това твърдение обаче пренебрегва явната подкрепа, която Русия получава от Северна Корея, Иран и Китай.
Северна Корея е изпратила балистични ракети, артилерийски снаряди, а дори и севернокорейски военни в подкрепа на руските действия срещу Украйна. Освен това има ясни политически и икономически признаци за нарастващо сближаване между Москва и Пхенян.
Иранските дронове Shahed изиграват ключова роля в руските въздушни атаки срещу украински градове, като иранската помощ е позволила на Русия да стане самодостатъчна в производството на собствени версии на тези безпилотни летателни апарати. Тези дронове все по-често се използват във фронтови удари.
Китай също играе критична роля, като подпомага Русия в заобикалянето на западните санкции и доставя компоненти с двойна употреба и микроелектроника, жизненоважни за руската военна индустрия.
Засилването на отношенията между Русия, Иран, Северна Корея и Китай формира основа за потенциален глобален антизападен алианс. Кремъл целенасочено се стреми към изграждането на такава ос, която представлява сериозна заплаха за западната сигурност. Изказванията на Лавров подчертават усилията на руското ръководство да наложи идеологически наратив, който представя Запада като екзистенциален враг на Русия, с цел укрепване на вътрешната подкрепа и консолидиране на властта.
Лавров твърди още, че Русия „нямала друга алтернатива“, освен да започне войната в Украйна, за да „защити рускоговорящите“ в страната, често използвано оправдание за руската агресия.
Изявленията му подчертават ангажимента на Кремъл към продължаването на войната, особено пред младото поколение в Русия. Пропагандата и усилията за мобилизиране на общественото мнение остават приоритет, а различни социологически проучвания, включително държавни и независими, показват, че мнозинството от руснаците подкрепят продължаването на конфликта, докато не бъдат постигнати заявените цели за „денацификация“, демилитаризация и неутралитет на Украйна.
Създаденият от Кремъл наратив прави много по-трудно за президента Владимир Путин да представи каквото и да е мирно споразумение като победа, ако то не отговаря изцяло на тези цели. Без съществени военни успехи на Украйна, които да принудят отстъпки, Путин е малко вероятно да се съгласи на компромис. Всяко споразумение, което се отклонява от максималистичните му изисквания, би било възприето вътрешно като провал.
