Преди шест години Володимир Зеленски призова гражданите на Украйна да съобщават за всеки опит за подкуп пред антикорупционните органи. Днес обаче именно тези институции са в центъра на най-сериозната политическа криза, с която се сблъсква президентът, откакто пое управлението на страната. Обвинения в подкопаване на демокрацията и авторитарни тенденции предизвикаха масови протести в Киев и разтревожиха европейските съюзници, съобщава Financial Times, цитирана от Фокус.
Решението, взето във вторник, Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) да преминат под контрола на главния прокурор, назначен от президента, предизвика силна обществена реакция и обвинения в превишаване на правомощията от страна на военната власт. Граждански активисти и опозиционни политици твърдят, че това е опит да се заглушат критиците и да се консолидира властта, за сметка на принципите, за които украинците се борят от началото на руската инвазия.
„Руснаците искат да ни убият… но човек свиква с това усещане“, написа активистката Любова Цибулска във Facebook. „Много по-страшно е, когато усещаш опасност от хората, които управляват страната ти.“
Над 2000 протестиращи се събраха пред президентската администрация във вторник вечер, скандирайки „Срам!“ и настоявайки Зеленски да блокира закона. Сред тях имаше и ветерани, ранени на фронта. Демонстрациите продължиха и след полунощ, въпреки ограниченията за движение, като се разпространиха и в други градове като Лвов, Одеса и Днепър.
Според западни дипломати, решението е подготвено през уикенда от президента и началника на кабинета му Андрий Ермак, в момент, когато вниманието на Запада е насочено към други кризи, включително хаоса около Доналд Тръмп. Те смятат, че действията целят да се затвърди контролът върху ключови институции и да се минимизират разследванията, насочени към хора от близкото обкръжение на Зеленски.
Един от основните мотиви за решението може да е наказателното разследване срещу бившия вицепремиер Олексий Чернишов, ключов съюзник на президента, обвинен в злоупотреба с власт и незаконно обогатяване. Чернишов отхвърли обвиненията, но беше уволнен миналата седмица.
Мярката идва след поредица от акции срещу критици и активисти, предизвикали обвинения, че Зеленски използва военното положение, за да отслаби опозицията и гражданското общество. Законът беше приет по време на извънредно заседание с гласовете на бивши проруски депутати и представители на партията на Юлия Тимошенко. Според директора на НАБУ, Семен Кривонос, сред гласувалите „за“ са били и депутати със статут на заподозрени по текущи разследвания.
Френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейския съвет Антонио Коща призоваха Зеленски да отстъпи. Макар украинският президент да твърди, че законът е необходим, за да се елиминира руското влияние в антикорупционните институции, критиците му го обвиняват, че подкопава демокрацията и рискува отношенията със Запада в решаващ етап от войната.
Сравнения с т.нар. „закон за диктатурата“ от януари 2014 г., приет от режима на Виктор Янукович срещу протестиращите от Евромайдана, допълнително нагнетиха напрежението. Дори от фронтовата линия дойдоха остри критики депутатът и командир Егор Фирсов изрази тревога, че подобни действия деморализират войниците: „С такива новини армията ще си каже: ‘Защо изобщо се борим за това?’“
В разгара на общественото недоволство ръководителят на военното разузнаване Кирило Буданов призова към единство:
„Украинската история ни е научила, че една нация губи, когато е разкъсвана отвътре. Само силна армия и силни институции могат да ни спасят.“
В сряда вечерта Зеленски обяви, че ще внесе нов законопроект в парламента, който ще гарантира независимостта на антикорупционните органи. Какво ще включва той и дали ще успее да потуши напрежението, предстои да стане ясно.
