Политическата борба в украинското правителство става все по-ожесточена и това заплашва да причини дори повече щети на страната, отколкото самите бойни действия. До това заключение стига списание The Economist, което смята, че ръководителят на кабинета на Володимир Зеленски, Андрей Ермак, е в центъра на правителствените интриги.
Изданието пише, че Киев има много трудности във военно отношение, посочвайки като такива липсата на споразумение за прекратяване на огъня, настъплението на руските войски в Суми и Донбас, спирането (временно или окончателно) на доставките на американско оръжие и все по-активното използване на ракети и безпилотни летателни апарати от Русия.
„Но украинската военна драма е само едната страна на историята. Не по-малко тревожен е и вътрешнополитическият фон - разколът, чистките и междуособните борби, които биха могли да разрушат страната отвътре“, се казва в статията.
Изданието обръща внимание на три истории в украинската политика: делото за борба с корупцията, образувано срещу вицепремиера Алексей Чернишев, слуховете за евентуални размествания в правителството и назначаването на Юлия Свириденко за министър-председател, както и подновените опити за отстраняване на началника на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирил Буданов.
Относно последното, The Economist пише, че позицията на американската администрация, която се противопоставя на замяната на Буданов, му е помогнала да запази поста си, „поне засега“. Както се казва в статията, действията на Ермак могат да бъдат проследени и зад трите изброени истории.
Изданието отбелязва, че въпреки че публикациите в западната преса създават „реално усещане, че вратите се затварят пред него във Вашингтон“, той остава по-влиятелен във вътрешната политика от всякога.
Списанието пише, че Ермак контролира до 85% от информацията, която постъпва на бюрото на Зеленски, и това „създава опасна атмосфера на инсинуации и конспиративни теории в самото сърце на държавния апарат“.
The Economist изтъква, че „бруталните интриги във властта“ и нейната централизация не са изненадващи в държава, която е в състояние на конфликт с висока интензивност от почти три години и половина.
