Съединените щати спряха за неопределен период от време доставките на ключово въоръжение за Украйна, съобщават от Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.
Според западни медии, решението обхваща широк спектър от оръжейни системи, включително:
-
десетки прехващачи PAC-3 за системите Patriot;
-
преносими зенитно-ракетни комплекси Stinger;
-
хиляди 155-милиметрови гаубични боеприпаси;
-
над 100 ракети Hellfire;
-
над 250 ракети за реактивни системи за залпов огън;
-
десетки гранатомети и ракети „въздух-въздух“.
Според информация на Politico, решението е било взето още в началото на юни 2025 г., но влиза в сила чак сега. Източници от NBC добавят, че спирането ще продължи поне докато не приключи преглед на американските военни запаси, като срокът може да бъде удължен.
На 2 юли украинското външно министерство предупреди, че всяко забавяне в доставките ще насърчи Русия да продължи агресията, вместо да търси дипломатическо решение. Консултациите със САЩ продължават на всички нива, уточни МВнР.
Според ISW, прекъсването на помощта вероятно ще даде нов тласък на руските военни действия, подобно на ефектите от предишните паузи през есента на 2023 г. и началото на 2024 г. Въпреки че е малко вероятно Русия да постигне оперативен пробив в краткосрочен план, Кремъл изглежда се подготвя за дългосрочни офанзиви.
Същевременно CNN съобщава, че украинското разузнаване очаква Северна Корея да изпрати между 25 000 и 30 000 войници в помощ на Русия. Според доклада, има „голяма вероятност“ севернокорейски военни да се включат в мащабни настъпателни операции в Украйна.
Кремъл използва спирането на американската помощ като средство за засилване на антизападната риторика. На 2 юли Владимир Путин проведе телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, първи от близо три години, и използва случая, за да повтори познатите си позиции против западната подкрепа за Украйна.
Говорителят на руското МВнР Мария Захарова и заместник-министърът на външните работи Александър Грушко обвиниха Европейския съюз в превръщане в „агресивен военен блок“. Според тях ЕС изпълнява задачите на НАТО и „зарежда“ Украйна с оръжие, което заплашва сигурността на Русия.
Руските представители, включително посланикът в Норвегия Николай Корчунов, продължават да представят европейската милитаризация като заплаха, въпреки че западната политика е насочена към възпиране на агресията и изграждане на отбранителни способности.
Експертите виждат тези усилия на Кремъл като част от по-широка кампания за „когнитивна война“, целяща да подкопае политическата воля на Запада да подкрепя Украйна и да действа срещу руските интереси.
Паралелно с дипломатическите и информационни атаки, Русия увеличава производството на дронове и далекобойни ракети. Само между март и юни 2025 г. страната е провела пет от най-мащабните си комбинирани удари по Украйна, използвайки масово дронове „Шахед“ за пробив на противовъздушната отбрана и поразяване на цели в дълбочина.
