САЩ спират някои доставки на ракети за противовъздушна отбрана и други боеприпаси за Украйна поради опасения, че собствените им запаси от такива материали са намалели твърде много, заявиха официални лица във вторник (американско време), предаде Асошиейтед прес.
Боеприпасите бяха обещани на Украйна по време на управлението на президента Джо Байдън. Спирането на доставките отразява новите приоритети при президента Доналд Тръмп, посочва АП.
"Това решение беше взето, за да се поставят интересите на Америка на първо място, след като Министерството на отбраната направи преглед на военната подкрепа и помощ на нашата страна за други държави по света", заяви в изявление говорителката на Белия дом Анна Кели. "Силата на въоръжените сили на Съединените щати остава неоспорима - просто попитайте Иран", заяви говорителката.
Прегледът на Пентагона установи, че запасите от някои предварително обещани артикули са твърде ниски, така че очакваните доставки няма да бъдат изпратени, според американски служител, който говори при условие на анонимност, за да предостави информация.
До момента САЩ са предоставили на Украйна оръжия и военна помощ на стойност над 66 млрд. долара след нахлуването на Русия през февруари 2022 г.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи снощи, че е била информирана за атака с дронове миналата седмица в близост до контролираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала в Украйна, предаде агенция Ройтерс.
Според информацията на МААЕ в атаката са участвали шест дрона, като са били нанесени щети на няколко автомобила близо до охладителното езеро.
Агенцията на ООН посочи, че не се съобщава за ранени.
По време на посещението си в южното украинско пристанище Одеса германският външен министър Йохан Вадефул призова съюзниците на Украйна да доставят на страната допълнителни системи за противовъздушна отбрана, предаде ДПА.
"Тук още веднъж става ясно, че решаващата заплаха е тази от въздуха", заяви германският първи дипломат след изненадващо посещение в пристанищния град Одеса на Черно море. "Това означава, че трябва да продължим да мислим за това какви системи за противовъздушна отбрана можем да предоставим", посочи той.
Вадефул пътува до града с кола от Киев, придружен от малка делегация от съображения за сигурност, тъй като пристанището е ключова цел за ракетни атаки и атаки с дронове от страна на Русия. Към него се присъедини и украинският му колега Андрий Сибига.
Поради заплахата от целенасочени руски атаки посещението беше пазено в тайна до отпътуването на Вадефул за съседна Молдова по-късно през деня, отбелязва ДПА.
Германският външен министър заяви, че ще настоява канцлерът Фридрих Мерц и министърът на отбраната Борис Писториус да лобират пред съюзниците да предоставят на Украйна повече системи за противовъздушна отбрана, за да отблъсне руските атаки. Вадефул иска да отправи нова молба към германския кабинет утре.
Посещението му в Одеса се състоя ден след като той направи първото си посещение в украинската столица след встъпването си в длъжност през май, обещавайки интензивно сътрудничество в областта на отбраната между Германия и Украйна.
Германия е един от основните поддръжници на Украйна в продължаващата отбрана на страната срещу руската инвазия, напомня ДПА.
С около 1 милион жители Одеса е третият по големина град в Украйна след Киев и Харков. Нефтените рафинерии, химическата и металообработващата промишленост, както и значението на пристанището като транспортен възел го превръщат в ключова мишена за руските балистични ракети от окупирания Кримски полуостров, посочва ДПА.
В събота двама души бяха убити при удар с безпилотен самолет по висок блок в града, а други 14 бяха ранени.
Вадефул посети пристанището на Одеса, което е важно за износа на зърно, а също така постави цветя в памет на загиналите във въоръжения конфликт с Русия на съвместна церемония със Сибига и областния управител Олег Кипер.
Във вторник вечерта Вадефул се срещна с президента на Молдова Мая Санду.
Преди това той посети митрополитската катедрала „Рождество Христово“ в Кишинев - главната катедрала на Молдовската православна църква, и се срещна с представители на религиозни общности.
В Молдова, разделена между проевропейски и проруски сили, Църквата се счита за институцията с най-голямо доверие, отбелязва ДПА.
Молдова е почти изцяло зависима от руския газ. С население от около 2,5 милиона души тя е една от най-бедните страни в Европа. Подобно на Украйна, Молдова е кандидат за членство в ЕС от 2022 г.
