Срещата на върха на ЕС не успя да одобри 18-ия пакет от антируски санкции, работата по него ще продължи.
Това заяви ръководителят на Европейския съвет Антониу Коща на пресконференция след срещата на върха.
„Работата по 18-ия пакет от санкции ще продължи, тя е в напреднал етап“, каза той.
На свой ред председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че работата по 18-ия набор от ограничения „е в разгара си“, но не посочи възможен срок за завършването му.
Така държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз успяха само да удължат с 6 месеца сегашните санкции срещу Москва.
Според дипломатически източници в Брюксел Словакия е блокирала одобряването на следващия пакет от санкции на срещата на върха, сега този въпрос ще бъде обсъден отново от посланиците на страните от ЕС.
Ръководителят на дипломатическата служба на ЕС Кая Калас заяви в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Хага на 25 юни, че 18-ият пакет ще бъде приет „преди края на седмицата“, вероятно на среща на високо ниво на общността.
Срещата на върха на ЕС, планирана за два дни, продължи един ден. Лидерите на държавите членки не коментираха това обстоятелство. Според източници обаче „участниците в срещата на върха са постигнали съгласие по всички възможни въпроси в четвъртък и отбелязаха невъзможността за постигане на споразумение по няколко точки на този етап“.
Втората точка, по която възникнаха разногласия, е било решението за започване на преговори за приемане на Украйна в ЕС, което беше блокирано от Унгария.
Нидерландските власти очакват страните от ЕС да постигнат консенсус по 18-ия пакет антируски санкции не по-късно от две седмици. Това заяви изпълняващият длъжността премиер на кралството Дик Шоф.
Политикът отбеляза, че официалното удължаване на всички настоящи санкции вече е осъществено, но новият пакет все още се обсъжда. Според него ключовият елемент остават преговорите с някои страни, по-специално със Словакия, която изрази загриженост по въпроса за износа на петрол и газ.
„Дискусията продължава на ниво министри на външните работи и сега това е въпрос на външнополитическото ведомство“, добави Шоф.
Унгарският премиер Виктор Орбан смята, че му е било изключително трудно на срещата на върха на ЕС в Брюксел, докато обяснявал на другите лидери защо не може да подкрепи присъединяването на Украйна към общността.
Той потвърди, че е блокирал съвместно изявление в подкрепа на Киев на срещата, което по същество е давало зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС.
В кратко интервю за YouTube канала Patriota след срещата в Брюксел той заяви, че унгарската позиция е била посрещната там „с очевидно неодобрение“. Според премиера, когато е казал, че Унгария няма да се съгласи да започне преговори с украинците „поради фундаментални и стратегически причини“, той е бил „почти застигнат от народен гняв“. „Въпреки че се опитах да изложа всичко учтиво, ясно и аргументирано“, добави Орбан.
Премиерът заяви, че е окуражен от резултатите от проведения в Унгария референдум за присъединяването на Украйна към Европейския съюз. В него участваха над 2 милиона души, от които 95% гласуваха против ускореното присъединяване на Украйна към ЕС. Преди срещата на върха Орбан отбеляза, че ще се ръководи от резултатите от гласуването в преговорите с лидерите на други държави.
Украинският президент Володимир Зеленски изрази надежда, че ЕС ще продължи да предоставя финансова подкрепа на Киев.
„Всеки знае, че войната създава бюджетен дефицит. Разчитаме на вашата постоянна подкрепа за покриване на бюджетните ни нужди, особено през следващата година“, каза той, обръщайки се към участниците в заседанието на Европейския съвет чрез видеовръзка, като видеото беше публикувано в неговия Telegram канал.
Европейският съюз планира да осигури отпускането на нов заем от 11 милиарда евро на Украйна от Групата на седемте като част от програма от 50 милиарда евро, който ще бъде изплатен с приходи от реинвестиране на замразени руски активи.
Това обяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след срещата на върха на ЕС.
Европейската комисия предложи създаването на европейско-азиатски търговски блок, основан на принципите на свободната търговия и реформираните правила на Световната търговска организация (СТО), който би се превърнал в западен конкурент на БРИКС.
Това заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след срещата на върха на ЕС.
„Представих на срещата на върха една много атрактивна и интересна идея, за азиатските страни, които искат структурирано сътрудничество с ЕС, а ЕС иска структурирано сътрудничество с тях. Бихме могли да обмислим започването на преструктуриране на СТО, с разбиране какво точно трябва да се преразгледа в СТО и без да се повтарят грешки от миналото. За да покажем на целия свят, че свободната търговия между голям брой страни е възможна въз основа на правила. Защото заедно ЕС и CPP са сила“, каза ръководителят на ЕК.
Срещата на върха на ЕС е възложила на Европейската комисия задачата да разработи пътна карта за финансиране на милитаризацията на общността до следващата среща на върха през октомври, за да се създадат условия за изпълнение на решението на НАТО за увеличаване на военните разходи на континента с 2,5 пъти.
Това беше обявено в четвъртък на пресконференция след срещата на върха от ръководителя на Европейския съвет Антониу Коща.
Ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен от своя страна обеща да опрости правилата за предоставяне на държавна помощ, бюрократичните ограничения и екологичните стандарти за военни инвестиции.
Според нея 16 от 27 държави от ЕС вече са поискали от Европейската комисия възможност да увеличат дефицитите на държавните си бюджети с 1,5% през следващите години, за да привлекат допълнителни заеми за военни нужди. Ръководителят на ЕК призова останалите държави от ЕС да „се възползват от тази възможност“, за да увеличат военните си разходи.
Фон дер Лайен заяви необходимостта страните от общността да реализират общи отбранителни проекти, като например „ракетния щит на ЕС“ или „военната облачна услуга на ЕС“. Според нея тези инициативи трябва да бъдат реализирани с участието на 150 милиарда евро, отпуснати от Европейската комисия от бюджета на ЕС. Това на практика означава, че ЕК ще получи пълен контрол върху ключовите военни проекти на страните от общността.
