Пролетта в Беларус започна с необичаен, но симптоматичен проблем - картофен дефицит в страна, наричана с усмивка "картофената нация". Причината: стриктният контрол върху цените, наложен от президента Александър Лукашенко, който след спечелването на седми пореден мандат през януари, затегна още повече хватката върху икономиката, пише "Политико".
Още през октомври 2022 г. режимът въведе фиксирани цени на основни храни, включително картофите, в опит да задържи инфлацията. Вместо това мярката обезкуражи производителите. "Когато хората нямат мотивация, не можеш да ги накараш да работят добре", обяснява икономистът Лев Льовски от независимия институт BEROC. През 2024 г. в страната са събрани едва 3,1 млн. тона картофи, спрямо над 4 млн. година по-рано.
Режимът сам подкопа доставките - държавните магазини очакват евтини продукти, но реалността в полетата е различна: ниските цени не покриват разходите на земеделците. В отговор мнозина насочиха реколтата си към Русия, където картофите се търгуват на над двойна цена. През 2024 г. Беларус изнесе близо 200 хиляди тона картофи за Москва и така се превръща в основен доставчик за Русия.
Парадоксално, самият Лукашенко - бивш управител на съветски колхоз в Гордец - призова производителите "да нахранят и Минск, и Москва", като отбеляза: "Трябва да помогнем на руските си братя. Освен това ще спечелим добри пари."
Но последиците не закъсняха. В края на 2024 г. Беларус въведе временна забрана за износ на картофи без лиценз. В отговор някои фермери обявиха здравите картофи за "гнили" и продължиха да ги изнасят. В магазините започна да се наблюдава остър недостиг и влошено качество. В някои райони клиентите се натъкваха на дребни, увредени или развалени картофи.
Независимите икономисти сочат, че това е класически пример за изкуствено създаден дефицит в икономика, доминирана от административен контрол. "Това доказва неефективността на политиките на Лукашенко", заявява Владзимир Астапенка от екипа на опозиционната лидерка Светлана Тихановска.
Официалната позиция обаче е различна. Заместник-министърът по антимонополна регулация Иван Вежновец заяви през март: "Ценовото регулиране не доведе до дисбаланси. Има достатъчно стоки на достъпни цени." Но паралелно с това "луксозните" измити картофи - които не попадат под ценовия таван - останаха налични на далеч по-високи цени.
В опит да стимулира местното производство, правителството повиши максимално допустимите цени през април. В края на май дори отмени частично забраната за внос от "неприятелски" държави от ЕС - знак за криза в снабдяването.
Но вместо либерализация, властта предприе нови мерки за натиск: Държавният контролен комитет откри телефонна линия, по която гражданите могат да сигнализират магазини, които не продават картофи или ги предлагат на високи цени. Самият Лукашенко намекна, че недостигът е организиран от "определени хора" с цел да подкопаят икономическата му политика. "Имаше достатъчно картофи. Но предлагането беше ограничено, за да се покаже негативен ефект от държавната намеса. Но когато (контролният комитет) влезе с белезници - картофите се появиха", заяви той през юни.
