Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на 24 юни по време на срещата на върха в Хага, че Русия представлява най-голямата екзистенциална заплаха за Алианса в днешно време, предава News.bg.
По думите му, Кремъл се подготвя за дългосрочен конфликт, а подкрепата от страни като Северна Корея, Китай, Иран и Беларус засилва тази заплаха, според данни на Института за изследване на войната (ISW).
Рюте предупреди, че Русия може да атакува НАТО в рамките на следващите седем години и подчерта, че в момента Москва е по-подготвена за война. В същия ден украинският президент Володимир Зеленски заяви пред Sky News, че Русия може да бъде готова за военен конфликт с НАТО до 2030 г. Той посочи, че настоящата война в Украйна ограничава действията на Кремъл, но всяко намаляване на западната помощ би било от полза за Русия.
ISW също така оценява, че Кремъл продължава да подготвя обществото и въоръжените си сили за възможен бъдещ конфликт с НАТО в средносрочен и дългосрочен план.
Руските амбиции за обединена армия под свой контрол
Русия засилва влиянието си върху Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), като прокарва мерки за подчинение на съюзнически сили под руско военно командване. На 24 юни Държавната дума на Русия ратифицира протокол, който позволява изпращане на войски между държави от ОДКБ при кризи, учения, въоръжени конфликти и хуманитарни мисии.
Новият протокол съкращава времето за разгръщане на сили до един ден след решение на Съвета на ОДКБ и въвежда структура за "командване на формирования", която най-вероятно ще бъде доминирана от Русия. Според ISW, Кремъл отдавна се стреми към изграждане на многонационална армия в постсъветското пространство, което трябва да бъде отчетено в западните оценки за руската военна мощ.
Тактически иновации: от мотоциклети до дронове
Руските сили засилват използването на мотоциклети по фронтовата линия в Украйна — иновация, която може да бъде приложена и при бъдещи конфликти с НАТО. Това подсказва, че руската армия адаптира своите тактики спрямо уроците от съвременната война.
Инвестиции в украинската отбрана и съвместно производство на дронове
Генералният секретар на НАТО подчерта значението на инвестиции в отбранителния капацитет на Алианса и в украинската военна индустрия. Рюте призова страните от НАТО да подкрепят украинската отбранителна база, оценена на около 35 милиарда долара неизползван потенциал, за да се намали натискът върху собствените им запаси и да се открие възможност за бъдещи покупки на оръжия от Украйна.
По време на срещата на върха на НАТО европейските партньори на Украйна обявиха нови военни и финансови помощи. Нидерландия предостави пакет от 175 милиона евро, включващ 100 радара за откриване на дронове, 20 частично автономни апарата Ermine за евакуация на ранени, както и 80 милиона евро за международната коалиция за дронове.
Украйна и Обединеното кралство стартират съвместна инициатива за производство на дронове, като Великобритания ще произвежда украински модели в рамките на три години. След края на войната произведените дронове ще се използват и от двете страни, което ще засили взаимодействието между отбранителните им индустрии.
НАТО също така ще предостави 37 милиона евро за сателитни комуникации на Украйна – включително радиостанции, тракери и съпътстващи услуги, според съвместно изявление на украински и НАТО представители.
Руски въздушни удари и цивилни жертви
През нощта на 23 срещу 24 юни руските сили нанесоха масирани удари с дронове срещу Украйна, използвайки 97 безпилотни апарата Шахед и примамки, стартирани от различни региони – включително Курск, Орел, Ростовска област, Краснодарски край и Крим.
Според украински източници, атаките доведоха до над 100 жертви сред цивилното население. В Днепропетровска област руски удар по пътнически влак причини поне 17 загинали и 279 ранени. Удари са нанесени и по гражданска инфраструктура в Харков и Велики Бобрик, Сумска област.
