Бенямин Нетаняху го каза директно: "Разбира се", че израелската операция "може да свали иранския режим", защото правителството в Техеран е "много слабо", коментира израелският премиер в интервю за американския "Фокс Нюз".
Доналд Тръмп изпраща противоречиви сигнали: "Знаем точно къде се крие т.нар. "върховен водач", обяви той в социалната си мрежа Truth Social. "Той е лесна мишена, но е в безопасност там. Няма да го убиваме, поне не засега", написа американският президент.
И все пак не е ясно колко дълго ще трае това "засега". Колкото по-дълго продължава конфликтът между Израел и Иран, толкова по-голямо ще е изкушението за Израел и САЩ да се отърват не само от иранската ядрена програма, но и от ислямската теокрация.
Опит за "смяна на режима" може да има непредвидими последици
"Дали смяна на режима изобщо може да се случи отвън е много спорно", казва Екарт Вьортц, директор на хамбургския институт за близкоизточни изследвания GIGA. "А дали това ще донесе желания резултат, ако изобщо се случи, е съвсем друг въпрос", допълва експертът.
Съществува хипотеза, че Революционната гвардия може да поеме властта и да бъде още по-агресивна към външния свят, отколкото е в момента. Или страната на практика да се разпадне, както стана с Ирак след американската инвазия или с Либия след ударите на НАТО от 2011 г. Последиците биха били непредвидими за региона.
По принцип "смяна на режима" отвън е много противоречива концепция - според международното право това е ясно нарушение на суверенитета на държавата. Освен това такива стъпки често предизвикват властови вакуум или водят до период на нестабилност и насилие. Новото правителство често не успява да разреши проблемите на държавата, което предизвиква нови кризи и конфликти.
Историята на Близкия изток познава няколко такива опита, последиците от които се усещат и до днес.
Провалът в Афганистан
След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ НАТО за пръв път вкара в сила член 5 от Северноатлантическия договор и нападна Афганистан, за да свали ислямисткия талибански режим и да се бори с терористичната организация "Ал Кайда".
Първоначално мисията се увенча с успех и талибаните бяха прогонени от Кабул до края на 2001 г. По-късно обаче опитът на Алианса да създаде демократични структури, които да подобрят ситуацията в страната, показа, че консенсус не може да бъде постигнат по много от въпросите.
Ситуацията остава нестабилна над 20 години по-късно - около 3600 войници от западните държави и близо 50 000 афганистански цивилни бяха убити между 2001 и 2021 г. След хаотичното изтегляне на американските сили от страната през лятото на 2021 г., талибаните се върнаха на власт. Почти всички промени от последните 20 години бяха премахнати. Нарушения на човешките права, насилие, убийства и публични екзекуции - всичко това продължава да се случва в Афганистан. Страната е изолирана и изключително бедна - около 23 милиона души разчитат на хуманитарна помощ.
През февруари 2024 г. германското правителство излезе с оценка на мисията на Бундесвера в Афганистан - за 20 години западната коалиция не е имала реалистична стратегия за изграждането на стабилна държава, която да може да гарантира собствената си сигурност.
Лъжите за Ирак
САЩ преди въоръжаваше иракския диктатор Саддам Хюсеин, но през 2003 г. заедно с "коалицията на желаещите" и без мандат от Съвета за сигурност на ООН реши да го свали. Причината - Саддам Хюсеин подкрепял "Ал Кайда" и разполагал с оръжия за масово поразяване. Тези твърдения по-късно бяха опровергани. "Саддам Хюсеин не беше свален, защото има ядрено оръжие, а защото нямаше", казва експертът Вьортц днес. Иран също осъзнава това тогава, отбелязва още той.
След падането на Хюсеин американците назначиха временно правителство, което по-късно беше разкритикувано за лошата си работа и непознаването на особеностите на страната. Съществуващото напрежение между религиозните групи доведе до условия, близки до гражданска война. В същото време иракските войници започнаха да се сражават с американските военни части, които свалиха Хюсеин.
Години по-късно терористичната групировка "Ислямска държава" набра мощ в части от Ирак. 20 години след американската инвазия и опитът за смяна на режима, ситуацията в Ирак се е подобрила. Насилието намаля, а през ноември предстоят избори. Но все пак - две десетилетия по-късно страната все още е в преходен период.
Либия: насилие, несигурност и разделение
Либия също понася последиците от опита за насилствена смяна на режима отвън. Гражданската война там започна през 2011 г. след протестите за сваляне на диктатора Муамар Кадафи. НАТО се намеси и затвори въздушното пространство, за да защити цивилните. Режимът падна, а Кадафи беше убит на 20 октомври 2011.
Страната обаче никога не успя да се обедини около правителство и въоръженото насилие между различни милиции продължава и до днес. Държавата на практика се разпадна - от март 2022 г. две отделни правителства се борят за властта. Ситуацията в страната е изключително опасна - липсата на единна държава позволя масово насилие срещу жени и бежанци, отвличания и още нарушения на човешките права.
Малко е вероятно да се стигне до смяна на режима в Иран
Еркарт Вьортц смята, че има и друг проблем по отношение на Иран - в крайна сметка ще се наложи някой на място в Техеран да наложи смяната на режима. "Не смятам, че има достатъчно голямо бунтовническо движение в самия Иран, което да може да свали режима", казва експертът.
А смяната отвън? "В Германия веднъж е имало успешна смяна на режима отвън - в края на Втората световна война. Но тя включваше инвазия", казва Вьортц. "А после е нужна и промяна, зад която местните хора да застанат. Добре е и да има общ външен враг - какъвто е Съветският съюз след 1945 г. Така по-лесно се изглаждат различия по други въпроси. Но смяна на режима никога не се е случвала само с въздушни удари и не мисля, че Иран ще е изключение."
Автор: Томас Лачан
