Руският президент Владимир Путин заяви, че руснаците и украинците са една нация - част от усилията му да оправдае продължаващата война в Украйна. Путин отговори на въпрос след речта си на Международния икономически форум в Санкт Петербург (СПИЕФ) на 20 юни, че "Украйна е руска", пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Путин многократно е демонстрирал, че не смята Украйна за независима държава със собствена история, идентичност и култура, отделна от Русия. Това се видя от есето му от 2021 г. "За историческото единство на руснаците и украинците" и невярното твърдение, че руснаци, беларуси и украинци са част от един исторически народ, уточни news.bg.
Той се опитва да представи Русия заинтересована от преговори за прекратяване на войната, твърдейки, че Русия не търси "капитулация на Украйна".
Кремъл често призовава Украйна да признае, че Русия е в по-силна преговорна позиция предвид ситуацията на бойното поле.
Путин твърди, че руските действия в северната част на Сумска област се дължат на обстрела от Украйна на руските гранични райони. На 19 юни в интервю за кремълската агенция ТАСС на СПИЕФ, ръководителят на Луганската народна република (ЛНР) Леонид Пасечник заяви, че "буферна зона" трябва да бъде с дълбочина от 20 до 30 километра, за да се защити окупираната Луганска област от удари с украински оптични дронове.
На 18 юни първият заместник-председател на Комисията по отбрана на руската Държавна дума Алексей Журавльов призова Русия да създаде буферна зона в Днепропетровска област до река Днепър, за да защити окупираната Донецка област от украинските удари с HIMARS.
Представители на Кремъл преди това оправдаха руската офанзива в северната Харковска област като опит за защита на град Белгород от украински обстрели и удари с РСЗО.
Предвидените буферни зони на Пасечник и Журавльов биха се простирали в източната Харковска и Днепропетровска области - две области, които Русия все още не е анексирала незаконно. Руски представители наскоро отправиха подобни призиви към Русия да разшири териториалните си амбиции, като поискаха от Путин да завземе град Суми и призоваха Русия да поеме контрола над частта от река Днепър, която преминава през Днепропетровска област.
Заместник-началникът на украинската президентска администрация, полковник Павло Палиса, също заяви на 5 юни, че Русия вероятно се стреми да създаде буферна зона по северната украинско-руска граница до края на 2025 г. и възнамерява да окупира цяла Украйна на източния (левия) бряг на река Днепър, включително източната Днепропетровска област и цяла Харковска област, до края на 2026 г.
Кремъл продължава да демонстрира, че няма да се задоволи с завземането на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области и ще използва прикритието на буферни зони, за да оправдае териториалните си амбиции отвъд тези четири области.
Кремъл продължава да дава приоритет на поддържането на фасадата на икономическа стабилност, като следва икономически политики, които вероятно ще изострят икономическата нестабилност на Русия. Путин заяви на 20 юни, че руският дълг не нараства и опроверга твърденията, че руската икономика намалява.
Путин заяви, че идеята, че руската икономика е обвързана само със суровини и зависима от износа на въглеводороди, е "остаряла", но че Русия се стреми да увеличи износа си, различен от петрол и газ.
Путин заяви, че инфлацията в Русия е намаляла до 9,6% към 16 юни и че очаква инфлацията да падне до седем процента до края на 2025 г.
Путин използва речта си, за да се съсредоточи върху намаляване нивото на бедност в Русия.
Путин също така подчерта ниския процент на безработица в Русия, твърдейки, че той се е стабилизирал на около 2,3% от октомври 2024 г. насам. Путин обаче не говори за недостига на работна ръка в Русия, който причинява този нисък процент на заетост, за разлика от речта си на SPIEF през 2024 г., в която той призна, че Русия страда от недостиг на работна ръка и подчерта необходимостта от квалифицирана мигрантска работна ръка за увеличаване на икономическия растеж на Русия.
ISW е наблюдавала съобщения, че местните потребители в Русия продължават да се сблъскват с покачващи се цени на основни хранителни продукти, като картофи и масло.
Путин също така не е признал нарастващите вредни ефекти от високите лихвени проценти от 20 процента върху руския индустриален сектор. Ръководителят на руската стоманодобивна компания "Северстал" Александър Шевелев предупреди на 19 юни, че металургичните производствени мощности са изложени на риск от затваряне поради ниското потребителско търсене и високите лихвени проценти.
Украйна и Русия проведоха шестия обмен на военнопленници в съответствие с Истанбулските споразумения от 2 юни.
Украински официални лица и руското Министерство на отбраната (МО) потвърдиха, че Украйна и Русия са разменили неопределен брой тежко ранени и болни военнопленници на 20 юни.
Украинският президент Володимир Зеленски на 19 юни назначи бригаден генерал Генадий Шаповалов за командир на украинските сухопътни войски. Шаповалов беше украински представител в центъра на НАТО за подпомагане на сигурността и обучение за Украйна (NSATU) в Германия и командир на Южното оперативно командване на Украйна през 2024 г.
