Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще отложи с още 90 дни крайния срок, до който компанията "Байт Дейнс" ще трябва да продаде "Тик Ток" в САЩ, предаде БТА, като се позова на говорителката на Белия дом Карълайн Левит.
Крайният срок първоначално беше до 19 януари, но Тръмп го удължи на два пъти с по 75 дни.
"Президентът на САЩ не иска "Тик Ток на изчезне", заяви Левит, визирайки закон, приет от Конгреса, който предвижда забраната на платформата в САЩ, ако тя не бъде продадена от компанията ѝ на друг.
Кметът на Лос Анджелис отмени полицейския час, наложен след протестите срещу миграционната политика на администрацията на Доналд Тръмп, прераснали в сблъсъци и насилие в града, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.
Кметицата на мегаполиса Керън Бас въведе ограниченията в придвижването в града миналия вторник. Съгласно тях от 20 ч. до 6 ч. имаше полицейски час. В понеделник полицейският час беше намален - от 22 ч. до 6 ч. Ден след това той беше премахнат.
Карън Бас заяви, че полицейският час, съчетан с усилията за превенция на престъпността, е допринесъл до голяма степен за успешната защита на магазини, ресторанти, бизнеси и жилищни райони на града от лоши хора, които не се интересуват изобщо от имигрантите.
Кандидатът за кмет на Ню Йорк Брад Ландър от Демократическата партия беше задържан за кратко от агенти на имиграционните служби на страната, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.
Ландър е бил арестуван, докато в съд в Манхатън се е опитвал за защити мигранти от експулсиране. Той е финансов контрольор на град Ню Йорк.
Според федералната прокурорка на Ню Йорк Летиша Джеймс, която е също демократка, задържането на Ландър е шокираща злоупотреба с власт от страна на агентите на имиграционните служби.
Министерството на вътрешната сигурност на САЩ каза, че Ландър е бил арестуван за кратко, защото се опитал да попречи на работата на федерален агент на имиграционната служба.
Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум проведе телефонен разговор с американския президент Доналд Тръмп, след като тяхната среща, насрочена в кулоарите на Г-7 в Канада, беше отменена и Тръмп си тръгна предсрочно от този форум, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
В пост в "Екс" Шейнбаум заяви, че с Тръмп са се разбрали да работят заедно за постигане на споразумение по различни въпроси.
Представител на Белия дом определи разговора между двамата като добър.
Американската министърка на вътрешната сигурност Кристи Ноум беше откарана в болница заради алергична реакция, предадоха световните агенции, като се позоваха на съобщение от министерството за вътрешната сигурност.
Ноум е в съзнание и е добре. Тя е приета в болница във Вашингтон.
Министърката е на 53 години и е един от водещите представители на администрацията на Доналд Тръмп, прилагащи твърдата миграционна политика на републиканския президент.
Ведомството на Ноум отговаря за националната сигурност, киберсигурността, сигурността на летищата, възстановяване от природни бедствия и за други въпроси и наброява около 260 000 души.
Ноум е сред лицата на политиката за масова депортация на Тръмп и често пъти се появява по време на операции по прилагането на тази стратегия. Тя насърчава също така незаконните мигранти да напуснат сами САЩ.
Миналата седмица по време на пресконференция в Калифорния демократът и сенатор от този щат Алекс Падила беше изведен от охраната, докато се опитваше да говори с Ноум. Впоследствие ведомството на Ноум каза, че е помислило, че става дума за нападател, а Ноум обяви, че е провела добър разговор с него след инцидента.
Преди да стане министърка, Ноум беше два пъти губернатор на щата Южна Дакота. Тя е и твърд поддръжник на Тръмп.
По-рано през годината чантата на Ноум беше открадната на Великден, когато тя била на вечеря навън с приятели. В нея имаше 3000 долара в брой, ключовете от дома ѝ, шофьорската ѝ книжка, паспорта ѝ и баджа ѝ от министерството. От министерството тогава обясниха, че парите в брой са били за подаръци за семейството на Ноум и за плащане на вечерята навън, както и за други великденски семейни занимания. За кражбата беше арестуване един заподозрян и му бяха повдигнати обвинения.
Федерален съдия блокира решението на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да откаже издаването на паспорти на транссексуални и небинарни американци, които отразяват тяхната полова идентичност, съобщава news.bg, позовавайки се на "Ройтерс".
Окръжният съдия на САЩ Джулия Кобик в Бостън разшири предварителното разпореждане, издадено от нея през април, което позволи само на шест лица да получат паспорти, съответстващи на тяхната полова идентичност или с обозначение за пол "X", докато делото продължава.
Кобик направи това, след като приключи с факта, че политиката, приета от Държавния департамент на САЩ съгласно изпълнителна заповед, подписана от Тръмп, вероятно е дискриминационна въз основа на пола и се корени в ирационални предразсъдъци към транссексуалните американци, които нарушават Петата поправка на Конституцията на САЩ.
Въпреки че решението на Кобик от април беше ограничено по обхват, съдията, назначен от президента демократ Джо Байдън, във вторник се съгласи да предостави на делото статут на колективен иск и да спре прилагането на политиката, прилагана за всички транссексуални, небинарни и интерсексуални притежатели на американски паспорти.
Кобик заяви, че предоставянето на статут на колективен иск на две различни категории притежатели на паспорти е уместно, като се има предвид, че действията на администрацията са засегнали всички тях еднакво, "като са им попречили да получат паспорти с полов маркер, съответстващ на тяхната полова идентичност".
Ли Ноулин-Сол, адвокат на ищците в Американския съюз за граждански свободи, в изявление нарече решението "критична победа срещу дискриминацията и за равно правосъдие по закона".
Държавният департамент не отговори на исканията за коментар.
Случаят е един от няколкото, свързани с изпълнителна заповед, подписана от Тръмп след завръщането му в длъжност на 20 януари, с която се нарежда на правителството да признава само два биологично различни пола - мъжки и женски.
Заповедта също така нарежда на Държавния департамент да промени политиката си, за да издава само паспорти, които "точно отразяват пола на притежателя".
Скоро след това Държавният департамент промени политиката си за паспорти, за да "изисква биологичния пол на кандидата при раждане", вместо да позволява на кандидатите да се самоопределят пола си, и да им позволява да бъдат посочени само като мъже или жени.
Преди Тръмп, Държавният департамент в продължение на повече от три десетилетия позволяваше на хората да актуализират обозначението за пол в паспортите си.
През 2022 г. администрацията на Байдън позволи на кандидатите за паспорт да изберат "X" като неутрален маркер за пол в заявленията си за паспорт, както и да могат сами да изберат "М" или "Ж" за мъж или жена.
