Мания за величие, токсичен деспотизъм и параноя: екип от профайлъри на ЦРУ е проучвал характера и поведението на либийския диктатор Муамар Кадафи още от края на 1960-те, пише германската медия ZDF. Ето по-важното.
Муамар Кадафи е син на беден пастир на камили от района на либийския град Сирт. Детството му преминава във времена на колониализъм и чуждо господство. Политическата си кариера Кадафи започва като идеалист – отначало той обещава да предаде цялата власт на народа. Но отмяната на конституцията и завземането на цялата власт са сред първите мерки, предприети след преврата, ръководен от неговата организация "Съюз на свободните офицери" през 1969 година. Новият либийски диктатор веднага обявява западния свят за империалистическа заплаха, припомня германската обществена медия ZDF.
Муамар Кадафи: Господство под знака на мания за величие
В САЩ появата на новия деспот предизвиква незабавна тревога. Службата за външно разузнаване ЦРУ създава през 1965 г. цял отдел за проучване на политически личности, сред които е и Кадафи. Основател на този отдел е психиатърът Джерълд Пост (1934 - 2020).
"Д-р Пост беше пионер в тази област", казва Кенет Деклева, по-млад колега на Пост и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ. „Неговите изследвания помогнаха съществено за това да се разбере как функционират терористичните групировки“, добавя Деклева и пояснява как работят т.нар. профайлъри: „Анализираме владетели като Кадафи, като изследваме езика на тялото им, публичните им изяви, тяхното поведение“.
Диагноза: злокачествен нарцисизъм
Описанието на Кадафи, което профайлърите дават на своя обект на изследване, звучи като модел за разбиране на много от световните деспоти. Според тях либийският диктатор страда от злокачествен нарцисизъм. Обикновено под това се разбира комбинация от различни личностни разстройства, вариращи от нарцисизъм и агресия до параноя и антисоциално поведение, обяснява германската обществена медия.
Подобни качества водят до фатални развития в политическото поведение на деспоти като Кадафи. На всяка заплаха за тяхната власт те отговарят с брутални чистки, посочва изданието и дава пример за това: След опита за въстание през 1975 г. от някогашната му организация „Съюз на свободните офицери“ оцеляват само няколко души. Останалите са екзекутирани или изпратени в изгнание. Кадафи отвръща на студентските протести с изтезания и публични масови екзекуции.
Токсичен деспотизъм
Параноята на Кадафи намира израз в стремежа му да организира тотално наблюдение и контрол над всички. В тоталитарните режими това е обичаен отговор на реални или въображаеми заплахи. Кадафи също използва тези методи. Фактът, че е преживял няколко опита за убийство, включително и един извършен от американските военни бомбен атентат срещу президентския му дворец в Триполи през 1986 г., вероятно също е подхранил абсурдната вяра в собственото му величие и неуязвимост.
„За автократичните лидери с харизма е характерна висока степен на непоколебимост. Такава се наблюдава например при Владимир Путин, Си Дзинпин и Башар Асад“, казва за ZDF Кенет Деклева. За такива деспоти психиатърът и бивш съветник на американската администрация казва още, че те обикновено са рационално мислещи, безскрупулни и непоколебими. "Според мен Кадафи също спада към тази категория", добавя той.
Травмите от детството
Поведението на Кадафи, характеризиращо се с жесток деспотизъм и токсична мъжественост, беше също толкова неразбираемо за света, колкото и странният му външен вид и екзотичното му облекло, отбелязва ZDF. Според медията тези особености се обясняват с ранните детски години на Кадафи и психическите травми, свързани с окупацията на Либия от чужди сили.
"Западните наблюдатели не винаги виждаха смисъл в действията на либийския диктатор. Но трябва да се има предвид, че хората в някои култури уважават само онзи лидер, който е силен и харизматичен. Като се изправя срещу агресора, този лидер кара цялата нация да се гордее с нео. В случая с Кадафи този агресор беше Америка", обяснява Кенет Деклева пред ZDF.
