Човечеството е на ръба на глобална катастрофа, а основната пружина в този часовников механизъм се навива от въоръжени конфликти, бушуващи по целия свят, конфронтация между ядрени сили и изостряне на хронични глобални проблеми, заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, цитиран от ТАСС.
Говорейки за днешните конфликти в света, той припомни за Часовника на Страшния съд, който е изобретен в американското списание "Бюлетин на атомните учени“ през 1947 г. "Тази година той премести така наречения Часовник на Страшния съд с още една секунда напред, давайки на човечеството само 89 секунди до полунощ. Това е толкова малко, като се има предвид как е започнало това обратно броене през 1947 г., толкова малко никога не е оставало“, отбеляза той.
"Разбира се, тази алегория е доста добре позната, но въпреки това тя е все още важна, защото общите експертни оценки са, че човечеството е на ръба на глобална катастрофа", обясни Медведев.
Ако не приеме мир, Украйна е изправена пред безусловна капитулация. Киев има последен шанс да запазя някаква държавност.
"В момента в Украйна няма лица, упълномощени да сключват мирен договор. И това е голям проблем. Днешна Украйна има последната възможност да запази, при определени условия, след края на военните действия, някаква държавност или някаква международна правосубектност и да получи шанс за мирно развитие. Русия крайно не одобрява сегашния режим в Киев. В случай на отказ да приеме мир, Украйна е изправена пред безусловна капитулация.
Русия многократно е заявявала готовността си да преговаря с Украйна без предварителни условия, но отчитайки реалностите на място. И такива преговори могат да направят възможно намирането на мир. В рамките на украинското уреждане е важно да се спре не само деградацията на политическите институции, но и разцеплението на църквата, да се спре наказателното преследване на духовници, налагането на политически дневен ред на вярващите и накрая да се премахне забраната за дейността на Украинската православна църква.
Разрешаването на украинската криза изисква дългосрочни международни правни гаранции, които ще позволят да се премахнат първопричините за конфликта и да се предотврати повторението му, а такива гаранции могат да се съдържат само в правни норми. Споразуменията с марионетни държави са обречени на провал, което е важно да се има предвид в украинския конфликт. Трябва да преговаряме с наистина независими, подчертавам, наистина независими и напълно независими държави. Независимо от тяхната площ и население, защото суверенитетът не се проявява в това. Истинските цели на „коалицията на желаещите“ с инициативите за въвеждане на уж мироопазващи сили в Украйна са видими.
Зад красивите думи стои желанието не само да се извърши експанзия и да се установи окупационен режим на територията на останалата Украйна, но и в крайна сметка да се въвлекат всички страни в нов, много по-мащабен военен конфликт. Появата в Украйна на „коалиция на желаещите“ естествено ще се разглежда като рецидив към военна заплаха с всички произтичащи от това последствия, включително и основно признаването им за легитимна военна цел. За да възстановят доверието помежду си, Русия и САЩ имат нужда от активен преход от политически контакти и споразумения към формиране на правни механизми за сътрудничество.
Новата администрация на САЩ демонстрира желание да използва политически и дипломатически средства за разрешаване на най-трудните конфликти и, разбира се, най-трудния - украинският". "Новият световен ред ще се основава на последиците от настоящата военна конфронтация и правните модели, които се предлагат да го заменят. Въпреки всички кървави войни от миналото, хората по своята природа винаги са се стремели към мир, а държавите, въпреки всички противоречия, са се научили да преговарят помежду си.
От тази диалектика израсна истинското международно право. Основните структури на ООН трябва да бъдат адаптирани към реалностите на модерността и многополюсния свят. Основните насоки са добре известни – дисбалансът в Съвета за сигурност в полза на западния блок изостри идеята за разширяването му към страни от Азия, Африка и Латинска Америка и тази идея изисква внимателно проучване. ООН днес се възприема от мнозина като незначителен дискусионен клуб поради инертността и политическите пристрастия на нейното ръководство.
Западните държави упорито се опитват да заемат ръководни позиции в ООН, за да монополизират влиянието си и да прокарват своите неоколониални интереси. Политическата изолация на отделните държави е директен път към нова световна война. Международният наказателен съд е пример за тотално фиаско и хагска помиярщина. Превърнат е в инструмент за неоколониални репресии.
