Първи тур на президентските избори в Румъния, кандидатите са 11

Румънците гласуват днес на първи тур на президентските избори, които се провеждат повторно, след като Конституционният съд анулира вота в края на миналата година, предаде БТА

Това са десетите президентски избори (след като деветите бяха анулирани) от падането на комунистическия режим в страната през 1989 г. През последните 35 години Румъния беше управлявана от четирима редовни президенти: Йон Илиеску (два непоследователни мандата), Емил Константинеску (един мандат), Траян Бъсеску (два последователни мандата) и Клаус Йоханис (два последователни мандата). Временно изпълняващи длъжността президент са били Николае Вакарою (2007 г.), Крин Антонеску (2012 г.) и Илие Боложан (2025 г.), чийто мандат ще продължи до назначаването на нов държавен глава.

Общо 11 кандидати се борят за мястото в двореца Котрочени - две жени и девет мъже. Най-младият кандидат за президент на Румъния е на 38 години, най-възрастният - на 66. Един кандидат се впуска за трети път в битката. Четирима от кандидатите са независими, седем са издигнати от партии и коалиции.

За първи път в посткомунистическата история на страната най-голямата партия – Социалдемократическата (СДП), няма свой кандидат на изборите, отбелязват местните медии. Премиерът Марчел Чолаку – единственият досега кандидат на СДП, който не успя да стигне до балотаж на изборите миналата година, отказа да се включи отново в надпреварата. Управляващата коалиция на СДП, Национално-либералната партия (НЛП) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) заложи на общ кандидат – бившия лидер на либералите Крин Антонеску.

Социологическите проучвания определят като фаворит кандидата на крайнодесния опозиционен Алианс за обединение на румънците (АУР) Джордже Симион, а борбата за второто място се води между кандидата на управляващата коалиция Крин Антонеску, кмета на Букурещ и независим кандидат Никушор Дан и бившия премиер и също независим кандидат Виктор Понта.

Окончателните резултати от днешната надпревара ще станат ясни два или три дни след края на вота. Ако никой от кандидатите не получи гласовете на 50 процента плюс един от вписаните в избирателните списъци граждани, вторият тур ще се състои на 18 май.

Кандидатите

В надпреварата участват 11 кандидати - седем партийни и четирима независими. Всички трябваше да представят поне 200 000 подписа. Сред отхвърлените е крайнодесният Калин Джорджеску - фаворит в анулираните избори.

Ако никой не спечели над 50% от гласовете, втори тур ще се проведе на 18 май.

Основни кандидати:

• Джордже Симион (АУР): 38-годишният лидер на националистическата партия замести дисквалифицирания Джорджеску. Силен поддръжник на обединението с Молдова, Симион е известен с граждански акции и антиглобалистки позиции.

• Крин Антонеску (коалиция "Румъния напред"): 65-годишният бивш лидер на НЛП и временен президент през 2012 г., се завърна в политиката след десетгодишна пауза, подкрепен от управляващата коалиция.

• Елена Ласкони (ССР): 52-годишната бивша телевизионна водеща и кмет на Къмпулунг е сред най-популярните опозиционни фигури. След анулирането на изборите партията ѝ оттегли подкрепата, но тя остана в надпреварата.

• Кристиан Терхеш (РНКП): Евродепутат с консервативни възгледи и активна позиция срещу ЕС политики. Бивш свещеник и журналист.

• Виктор Понта (независим): Бивш премиер и лидер на СДП, напуснал партията след обявяване на кандидатурата. Това е втората му кандидатура след загубата от Йоханис през 2014 г.

• Силвиу Предою (ЛНА): Пенсиониран генерал и бивш заместник-директор на външното разузнаване. Залага на силен, обединителен президентски модел.

• Себастиан Попеску (партия „Нова Румъния“): Ветеринар по образование, журналист и политически аутсайдер с ниски резултати в предишни избори.

• Лавиния Шандру (ХСЛП): Бивша актриса и депутат, активна от началото на 2000-те. Подчертава социална политика и женско лидерство.

• Джон-Йон Бану-Мусчел (независим): Румънец, живял в САЩ, обявява се за смъртно наказание и връщане на национални ценности. Кандидатурата му бе оспорвана, но допусната.

Изборите се следят с повишено внимание, предвид нестабилната политическа обстановка, засилените антиевропейски настроения и очакваната ключова роля на новия президент в геополитическите приоритети на страната.