Ако в България управляващи и опозиция, парламентарни и извънпарламентарни партии се боят от референдума като дявол от тамян, то във Франция, на 28 април 1969 г. една от иконите на борбата срещу нацизма и възраждането на страната след кръвопролитната Втора световна война, Шарл де Гол подава оставка като държавен глава.
Причината е, че на проведения референдум избирателите отхвърлят предложените от неговото правителство реформи.
Но, кой е Шарл де Гол?
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол се появява на бял свят на 22 ноември 1890 година. Ражда се в Лил, в семейството на аристократи католици. Баща му е професор по философия и преподава литература в местното йезуитско училище.
Младият Де Гол е повлиян много от баща си. Още от ранните си години се увлича по военното дело. Обучава се във Военното училище Сен-Сир, което завършва на 22-годишна възраст.
Шарл де Гол се сражава срещу германците в двете световни войни. По време на Голямата война попада в плен и прави пет неуспешни опита за бягство. По време на нахлуването на дивизиите на Третия райх той геройски се сражава срещу тях. Принуден е да бяга в Алжир. Там организира остатъците на френската армия, за да се върне няколко през 1944 г. начело на боеспособна армия и да заяви: „Париж е свободен”.
Следвоенна Франция е разкъсвана от политически борби.
28 септември 1958 година бележи края на Четвъртата френска република. Новата конституция е одобрена с гласовете на повече от 79% от французите. А в края на декември 1958 година генерал Шарл де Гол е избран за първият президент на Петата френска република.
Години по-късно една от знаковите фигури на Франция се справя с Алжирската криза чрез референдум.
На 16 септември 1958 г. Шарл де Гол се обявява за самоопределяне на алжирците. Това довежда до избухването на бунт в Алжир от неоколониалистите. Генералът бързо успява да потуши бунта. На 03 февруари 1959 г. Де Гол прокарва в парламента закон, който му дава извънредни пълномощия за една година. На 08 януари 1961 г. се провежда референдум по повод самоопределянето на Алжир. Резултатите показват, че 75% от населението стоят зад политиката на Де Гол.
В началото на 60-те години на миналия ХХ в. неособено активната социална политика на генерал Шарл де Гол
довежда до засилване на студентското движение.
На 01 май 1968 г. започват масови студентски манифестации и митинги. На 10 срещу 11 май безредиците прерастват в масов бой с полицията. На 13 май започва обща стачка, която придобива антиголистки характер. На 30 май Де Гол разпуска парламента и обстановката се нормализира.
На 27 април 1969 г. генералът провежда референдум за закон за реорганизация, който се явява своеобразен вот на недоверие към него. На следващия ден е принуден да подаде оставка.
Толкова за Де Гол, вярващ във Франция и в референдумите...
