За алианс като НАТО, изграден върху сътрудничеството между държавите вътре, въздушната мощ често изглежда повече като конкуренция. Страните в НАТО използват различни бойни изтребители – от последен писък на модата стелт самолети до стари съветски такива – и на алианса му липсваше именно стандартизиран боен самолет.
F-35 имаше претенции да се превърне именно в такъв. След пълномащабната руска агресия срещу Украйна през 2022 година редица европейски страни се наредиха на опашката за реактивния американски самолет от пето поколение, пише cepa.org.
Португалия поиска да замени своите F-16 именно с F-35, а дори страна извън НАТО като Швейцария пожела 36 бойни изтребителя, за да замени своите F-18. Добавете към това и страни като Румъния, Белгия, Гърция, Италия, Нидерландия, Полша, Чехия, Дания, Германия, Норвегия, Финландия, Великобритания, както и Канада. Тогава къде е проблемът?
След встъпването в длъжност на администрацията на Доналд Тръмп поредица от изказвания от Вашингтон описаха европейския континент не като приятел, а по-скоро като конкурент. Португалия и Канада може да преразгледат решенията си да купят стелт изтребителя от пето поколение. В Дания се чуха твърдения от политици, че страната „трябва да избягва американските оръжия, ако изобщо е възможно“. Британските синдикати настояват Кралските военновъздушни сили да закупят четвърто поколение Eurofighter Typhoon вместо F-35.
За капак Тръмп се закани да анексира Гренландия, като дори не изключи използването на военна сила за завземане на територия от друг съюзник в НАТО. И така изведнъж в Европа започнаха да се питат дали САЩ продължават да бъдат надежден съюзник и може ли да се разчита на човек като Тръмп, който през няколко часа мени позициите си и налага мита на доскорошните си приятели.
Дори има слухове - отречени от американски и европейски официални лица, както и от производителя Lockheed Martin - че F-35 има превключвател, който позволява на САЩ да деактивират самолета дистанционно.
Междувременно европейски нации, включително Великобритания, Франция и Германия, настояват континентът да се въоръжи бързо срещу руската заплаха. Закупуването на произведени в Европа самолети като френския Rafale, шведския Gripen и Typhoon ще бъде голям тласък за отбранително-промишления сектор на Европа. Въпреки това има въпроси, които Европа трябва да реши, преди да се откаже от F-35.
Първо, каква точно е алтернативата? До 2035 г. трябва има повече от 600 F-35, разположени във въздушните бази на НАТО в Европа, според Lockheed Martin. Бяха поръчани около 2500 F-35 за военновъздушните сили, флота и морската пехота на САЩ, плюс още 1000 за клиенти отвъд океана, от които 1100 вече бяха доставени. Lockheed Martin планира да пусне 190 F-35 само през 2025 г.
Големият проблем на Европа е, че не може достатъчно бързо да произведе бойни самолети. Производителят на Rafale – Dassault, се хвали, че производството ще скочи от два самолета на месец до пет на месец. При този темп ще са необходими години, за да се изпълнят съществуващите поръчки. Що се отнася до Gripen, само около 300 са произведени от 1987 г. насам, а производителят Saab има капацитет да произвежда само 24 на година. Произведени са около 700 Eurofighter Typhoon (съвместен проект на Великобритания, Германия, Италия и Испания) с годишен капацитет от 20 самолета.
Европейският континент в момента има два конкурентни проекта: единият се казва Future Combat Air System (между Франция, Германия и Испания). Той е за изграждане на изтребител от шесто поколение, по-усъвършенстван от петото поколение F-35. Историята предполага, че планираният му дебют за 2040 г. може да бъде отложен, а освен това няма гаранция, че ще има достатъчно пари и политическа воля за завършване на проекта. Другата програма Global Combat Air Programme (между Великобритания, Италия и Япония) за стелт изтребител от шесто поколение трябва да влезе в експлоатация през 2035 г. на цена от поне 100 милиарда долара. Но военновъздушните сили на континента се нуждаят от самолети точно сега и не могат да чакат десетилетие.
Текущото европейско производство на самолети от четвърто поколение е само около 60 нови самолета годишно, така че ще са необходими години, за да се заменят поръчаните F-35 и да се разшири производственият капацитет, за да се отговори на търсенето.
Освен това европейските самолети използват много американски компоненти, като двигатели на General Electric за Gripen и електроника за Rafale и Typhoon. Същото важи и за американския производител, който използва европейски компоненти за своите F-35. Lockheed Martin посочва, че около 25% от самолета е европейски, което подчертава взаимната зависимост на много модерни оръжейни системи и трудността на отбранителния суверенитет, дори за САЩ.
Като се има предвид нестабилността в света - и на американската вътрешна политика - има смисъл Европа да не обвързва защитата си само с едно чуждо оръжие. Намаляването на някои поръчки за F-35, като същевременно се придобият европейски изтребители, би било разумно. При нормални условия Европа ще има време да увеличи капацитета си за отбранителна промишленост. Но с агресивна Русия на прага, условията не са нормални.
Каквито и да са недостатъците му, F-35 е оръжие, което е налично сега и отговаря на непосредствените нужди на Европа. Освен ако не се стигне дотам самолетът да стане част от настоящата търговска война.
