Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че е провел разговори с европейски и азиатски лидери през уикенда по въпроса за американските мита.
Той отговори на въпроси на репортери на борда на президентския самолет на път от Флорида за Вашингтон.
„Разговарях с много европейски и азиатски лидери. Те умират от желание да постигнат търговска сделка“, каза държавният глава, попитан дали е говорил с някои лидери през уикенда за тарифите.
Президентът беше попитан дали допуска нулеви мита с Европа, както предлага Илон Мъск, който отговаря за намаляването на бюрокрацията във Вашингтон. „Европа направи цяло състояние от нас. Европа се отнесе много зле с нас. Те идват на масата. Те искат да говорят, но няма да говорят, докато не ни плащат много пари на годишна база", каза Тръмп.
Той беше попитан дали е общувал с представители на технологичния сектор. "Да, говоря с най-големите в света. Говоря с най-големите - много от тях. Говорих с четири или пет, които се считат за най-големите", отговори президентът.
Той увери, че събеседниците му не го обвиняват за създалата се ситуация, но отказа да посочи с кого точно е разговарял. Той добави, че ще провери дали имената им могат да бъдат разкрити.
Запитан за силния спад на фондовите пазари, американският президент Доналд Тръмп заяви, че понякога трябва да вземеш лекарство и че не е замислил нарочно пазарното разпродаване, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
„Аз не съм искал нищо да отива надолу, но понякога трябва да вземеш лекарство, за да оправиш нещо“, каза Тръмп.
„Ние бяхме третирани толкова зле от други страни, защото имахме глупави лидери, които позволиха това да се случи“, каза отново американският президент.
Тръмп не даде никакви индикации за намерения да отстъпи от плановете си за високи мита. „Не мога да ви кажа какво ще стане с пазарите. Но нашата страна е много по-силна“, заяви той.
Тръмп каза още, че няма да се споразумее с Пекин, освен ако не бъде разрешен въпросът за търговския дефицит на САЩ с Китай. „Освен ако не разрешим този проблем, аз нямам намерение да сключа сделка“, заяви той.
Сделката за придобиване на активите на социалната мрежа TikTok в САЩ беше провалена поради факта, че Китай предоговори условията на споразумението, след като американската администрация въведе допълнителни мита върху всички китайски продукти, допълни Тръмп.
„Имахме сделка или по-скоро бяхме доста близо до нея, но след това Китай промени условията заради митата“, каза той, без да обяснява какви условия са били променени. „Ако бях намалил дори малко тарифите, щяха да одобрят тази сделка за 15 минути.“
По-рано Reuters, позовавайки се на свои източници, съобщи, че сделката за активите на TikTok се е провалила. Според агенцията споразумението е одобрено от китайския интернет холдинг ByteDance, който притежава TikTok, и правителството на САЩ. Сделката включва прехвърляне на операциите на TikTok към нова компания, базирана в САЩ и притежавана предимно от американски инвеститори.
Финансовият министър Скот Бесент заяви пред Ен Би Си, че над 50 държави са се обърнали към Белия дом след обявяването на митата от Тръмп, за да поискат да започнат търговски преговори. „Той си създаде максимални лостове“, каза Бесент.
Спадът на фондовите пазари заличи почти 6 трилиона долара от стойността на американските акции след обявяването на митата. Бесент обаче омаловажи спада на борсата и заяви, че „няма причина да се очаква“ рецесия заради митата, като посочи по-силния от очакваното ръст на заетостта в САЩ.
Икономисти на „Джей Пи Морган“ обаче оценяват, че митата ще доведат до годишен спад на американския брутен вътрешен продукт с 0,3 процента спрямо по-ранните прогнози за растеж от 1,3 процента. Те предвиждат и нарастване на безработицата от 4,2 на 5,3 процента.
Акциите на азиатските пазари отбелязаха силен спад днес след петъчния срив на Уолстрийт заради рязкото увеличаване на митата от американския президент Доналд Тръмп и ответните мерки от Китай, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Американските фючърси също сигнализираха по-нататъшна слабост. Фючърсите на индекса S&P 500 изгубиха 4,2 процента, а промишления Дау Джоунс спадна с 3,5 процента. Фючърса на Насдак спадна с 5,3 процента.
Токийският индекс Никкей 225 се понижи с почти 8 процента скоро след началото на търговията. Час по-късно беше със 7,1 процента по-нисък на ниво от 31 375,71.
Южнокорейският Коспи изгуби 5,5 процента до 2328,52, а австралийският S&P/ASX 200 се понижи с 6,3 процента до 7184,70.
Котировките на петрола спаднаха още, като бенчмарковият американски суров петрол поевтиня с 4 процента или с 2,50 долара до 59,49 за барел. Суровият петрол сорт „Брент“ изгуби 2,25 долара от цената си до 63,33 долара за барел.
Валутните курсове също отбелязаха големи колебания. Американският долар спадна от 146,94 на 145,98 японски йени. Йената често е смятана за сигурен избор във времена на нестабилност. Еврото се повиши от 1,0962 на 1,0967 долара.
В петък най-тежката криза на Уолстрийт след КОВИД-19 се засили. Индексът S&P 500 спадна с 6 процента, а Дау Джоунс – с 5,5 процента. Композитният Насдак изгуби 5,8 процента от стойността си.
Загубите на фондовите пазари бяха в отговор на реципрочните мерки на Китай срещу обявените мита от Тръмп през миналата седмица и опасенията, че търговската война може да доведе до рецесия. Дори по-добрите от очакваните данни за пазара на труда в САЩ не бяха достатъчни да спрат спада.
Засега на финансовите пазари има малко печеливши от търговската война. Акциите само на 14 от 500 компании, които формират индекса S&P 500, не отбелязаха поевтиняване. Стойността на индекса вече е със 17,4 процента по-ниска в сравнение с рекордните нива от февруари.
Цената на фючърсите на петрола Brent с доставка през юни 2025 г. на лондонската борса ICE падна под 64 долара за барел за първи път от 26 април 2021 г.
По данни на борсата към 00:09 ч. българско време цената на сорта Брент се понижава с 2,41% до 63,97 долара за барел.
Към 00:27 ч. българско време фючърсите на Brent ускориха спада си и се търгуваха за $63,45 за барел (-3,25%), докато фючърсите за WTI с доставка през май 2025 г. паднаха с 3,36%, до $59,92 за барел.
Спадът на цените на петрола продължава на фона на съобщението на ОПЕК на 3 април, че осемте страни от ОПЕК+ ще ускорят ръста на производството на петрол през май до 411 хил. барела на ден вместо първоначално планираните 135 хил. барела на ден.
Според експерти това решение съответства на баланса на петролния пазар. Ситуацията е достатъчно благоприятна, за да може групата да върне намалените преди това производствени обеми на пазара, въпреки текущия спад на цените.
.
