Западните издания коментират вчерашния телефонен разговор между американския президент Доналд Тръмп и руския лидер Владимир Путин, в който двамата се договориха да работят за 30-дневно спиране на ударите по енергийни обекти и инфраструктура в Украйна, предава БТА.
"Ню Йорк Таймс" отбелязва, че според представители на Вашингтон Путин прави минимални отстъпки, за да изглежда ангажиран с мирните преговори, докато в действителност продължава да преследва надмощие на бойното поле. Изданието подчертава, че въпреки оптимистичните изявления на Белия дом, не е определена дата за среща между двамата лидери, нито са договорени общи принципи за прекратяване на войната.
Според вестника администрацията на Тръмп може би избягва да обсъжда териториалните отстъпки, които биха били наложени на Украйна, за да запази максимална гъвкавост при преговорите. В същото време това поведение може да е опит да се избегне открита конфронтация с украинския президент Володимир Зеленски.
"Вашингтон пост" пише, че разговорът разкрива предизвикателствата пред Тръмп при опитите му да прекрати войната, въпреки обещанията му по време на предизборната кампания да постигне мир за "24 часа". Според изданието Кремъл възприема диалога като сигнал, че Русия е приета обратно в кръга на световните сили, въпреки агресивната си външна политика и подривните действия срещу демократичните процеси.
Вестникът подчертава, че през 25-те години на власт Путин се стреми да възстанови позицията на Русия като равностоен партньор в международните отношения, роля, която не съответства на реалната икономическа мощ на страната. "Вашингтон пост" добавя, че никой друг американски президент преди Тръмп не е приемал Путин като равностоен събеседник.
"Гардиън" акцентира върху дръзките искания на Путин за прекратяване на огъня, поставяйки под съмнение неговата сериозност. Изданието коментира, че вместо да се ангажира с пълно спиране на бойните действия, руският лидер е предложил ограничени отстъпки и е настоял за спиране на чуждестранната помощ за Украйна – условие, което би отслабило значително позицията на Киев.
Според Орисия Луцевич от "Чатъм хаус" предложението на Путин е "жест на добра воля", целящ да задържи вниманието на Тръмп и да постигне стратегическата цел – оттегляне на американската подкрепа за Украйна.
"Телеграф" подчертава, че разговорът е бил моментът, в който Русия е трябвало да демонстрира готовност за сериозен ангажимент към мира. Вместо това, публичният резултат е бил отказът на Путин от пълно прекратяване на огъня и ограничаване на атаките само срещу енергийната инфраструктура. Вестникът критикува липсата на по-силен натиск от страна на Белия дом върху Москва.
"Политико" анализира, че Тръмп не отчита ключов аспект на войната – тя е преди всичко продиктувана от вътрешнополитическите амбиции на Путин. Изданието подчертава, че вътрешните репресии в Русия позволяват на Путин да води войната и да укрепва властта си. Според "Политико" руският президент гледа на съществуването на демократична и просперираща Украйна като на екзистенциална заплаха за своя режим и затова е решен да не допусне нейната независимост и съюз с Европа.
Анализите на западните медии показват, че разговорът между Тръмп и Путин не е довел до съществени пробиви за постигане на мир, а руската стратегия остава съсредоточена върху постигането на геополитически цели чрез минимални публични отстъпки.
