На днешния ден през 1913 г. в Берлин умира германският фелдмаршал Алфред фон Шлифен. Той е вдъхновителят на агресивната германска военна стратегия, която скоро ще бъде използвана в модифициран вид в началото на Голямата война, известна като Първата световна война.
Това припомня history.com.
Син на пруски генерал, Шлифен постъпва в армията през 1854 г. и участва както в Седемседмичната война с Австрия през 1866 г., така и във Френско-пруската война от 1870-71 г. През следващите няколко десетилетия Шлифен се издига в редиците на Великия генерален щаб - елитен корпус от около 650 офицери, който служи като стратегическо звено на пруската армия. През 1891 г. той става негов началник.
В годините след края на Френско-пруската война и споразумението за съюз на Германия с Австро-Унгария през 1879 г. предшествениците на Шлифен - Алфред фон Валдерзее и Хелмут фон Молтке (известен като Молтке-старши - неговият племенник, също Хелмут, ще бъде началник на Генералния щаб по време на Голямата война) - работят върху разработването на потенциална военна стратегия за водене на бъдеща война на два фронта срещу Франция и Русия. Когато Шлифен поема властта, той продължава тези усилия, виждайки, че такава война е все по-вероятна. Планирането се оказва прозорливо.
Франция и Русия - малко вероятно съчетание, предвид статута на едната като прогресивна демокрация, а на другата - като тиранична монархия - наистина се обединяват в собствен съюз през 1894 г., до голяма степен в отговор на германската заплаха.
Шлифен смята, че географското положение на Германия я излага на по-голям риск от инвазия от страна на Франция или Русия.
През 1905 г., след като намира вдъхновение от представянето на руската армия в злополучната ѝ война с Япония, той съставя плана „Шлифен“.
Фелдмаршалът отбелязва, че Русия е огромна, но няма железници. Всяка пълна мобилизация на силите ѝ би отнела няколко седмици, а може би и три или четири месеца.
Шлифен вярва, че най-добрият вариант за Германия е да се справи първо с Франция, да атакува през Белгия и Холандия, да обхване Западна Франция и накрая да превземе Париж, с което решително да сложи край на статута на Франция като велика сила.
Междувременно по-малката германска армия ще удържи Русия на изток - Шлифен вярва, че Русия няма да може да мобилизира силите си достатъчно бързо, за да ѝ отправи огромно предизвикателство.
Тази стратегия, очертана в неофициален меморандум, който Шлифен пише в края на 1905 г., близо до края на мандата си като ръководител, става известна като Плана „Шлифен“.
По-малко от две години след смъртта на Шлифен германската армия, под командването на неговия наследник Хелмут фон Молтке - младши, нахлува в Белгия на път за Франция, нарушавайки неутралитета на тази страна и на практика превръщайки един по-малък конфликт в обща европейска война, а в крайна сметка и в Първата световна война.
Историците все още спорят за силните и слабите страни на плана "Шлифен".
