През 45 г. пр. н. е. за първи път в историята Новата година се празнува на 1 януари, когато влиза в сила Юлианският календар.
Това припомня history.com.
Скоро след като става римски диктатор, Юлий Цезар решава, че традиционният римски календар има остра нужда от реформа. Въведен около VII в. пр. н .е., римският календар се опитва да следва лунния цикъл, но често излиза от фазата на годишните времена и се налага да бъде коригиран. Освен това понтифексът, римският орган, натоварен с контрола на календара, често злоупотребявал с властта си, като добавял дни, за да удължава политическия мандат или да се намесва в избори.
При изработването на новия си календар Цезар се обръща за помощ към александрийския астроном Созиген, който го съветва да се откаже изцяло от лунния цикъл и да следва слънчевата година, както правят египтяните.
Годината е изчислена на 365 и 1/4 дни и Цезар добавя 67 дни към 46 г. пр.н.е., като по този начин 45 г. пр.н.е. започва на 1 януари, а не през март. Той също така постановил на всеки четири години да се добавя по един ден към февруари, като по този начин теоретично предпазил календара си от изпадане в несъответствие. Малко след като Цезар е убит през 44 г. пр. н. е., Марк Антоний променя името на месеца Квинтилис на Юлий (юли), за да го почете. По-късно месецът Секстилис е преименуван на Август (август) по името на неговия наследник.
Празнуването на Нова година през януари отпада от практиката през Средновековието и дори тези, които стриктно се придържали към Юлианския календар, не отбелязвали Новата година точно на 1 януари. Причината за последното била, че Цезар и Созиген не успели да изчислят правилната стойност за слънчевата година като 365,242199 дни, а не 365,25 дни. По този начин грешката от 11 минути годишно е добавила седем дни до 1000 г. и 10 дни до средата на XV век.
Църквата осъзнава този проблем и през 70-те години на XV в. папа Григорий XIII възлага на йезуитския астроном Кристофър Клавий да разработи нов календар. През 1582 г. е въведен Григорианският календар, като за тази година са пропуснати 10 дни и е въведено новото правило, че само една от всеки четири столетни години трябва да бъде високосна. Оттогава насам хората по целия свят се събират масово на 1 януари, за да отпразнуват точното настъпване на Новата година.
