По професия Валентина е ветеринарна лекарка. Но от три месеца 51-годишната жена е при „Вещиците от Буча“ - доброволен отряд, който следи за руски дронове в небето над Буча, пише АРД. В гориста местност край града тя се упражнява да стреля по дронове и да ги сваля. И понеже е винаги непоколебима и действа с твърда ръка, другарките ѝ по оръжие са ѝ дали бойно име „Валкирия“, посочва германското издание. Пред негов репортер Валентина казва, че ще бъде много щастлива, ако успее да свали поне един дрон от небето. Тогава тежкото обучение ще си е заслужавало усилията, добавя доброволката.
В началото на руската инвазия през 2022 Валентина оцелява от бомбардировките и последвалото клане в Буча, криейки се много дни наред при приятели, роднини и в мазета. Тогава руснаците разстрелваха по улиците на града цивилни граждани, включително жени и деца. В едно от укритията Валентина става свидетелка как руската армия бомбардира близкото летище и казва, че споменът за обстрела на Ирпин и Буча никога няма да я напусне. Три седмици по-късно тя успява да напусне града заедно с още седем души в една кола.
Престъпленията в Буча я карат да се включи в отбраната
Клането в Буча стана символ на военните престъпления, извършени от руснаците в Украйна. А за Валентина то се превръща в причина да се включи в борбата на доброволния женски отряд. Преди това я измъчвало чувството на безпомощност, докато не осъзнала, че не може да остане бездейна и започнала да тренира. „Не исках никога повече да се чувствам толкова безпомощна“, казва тя.
Руската армия постоянно използва дронове срещу украинските градове, отбелязва АРД и цитира президента Зеленски, който казва, че само през миналата седмица броят им е бил над 300. „Те идват почти безшумно, даже пеенето на птичките продължава да се чува“, казва инструкторът Андрий Верлати. Но всяка вечер „Вещиците от Буча“ свалят от небето руски и ирански безпилотни самолети „Шахед“, добавя гордо той.
За участие в доброволния отряд се записват най-различни жени: многодетни или самотни, стари и млади, жени с добре платена работа, включително със собствени фирми. Всички те искат да се включат в доброволната противовъздушна отбрана. Някои жени са по-мотивирани от мъжете, обяснява полковник Верлати пред АРД.
Свалянето на дронове става все по-важно
Отдавна се знае, че обучението е трудно, но много добро. „Вещиците“ не са част от армията. Като доброволческа единица те са подчинени на регионалното правителство, обяснява той. Свалянето на руски и ирански безпилотни самолети става все по-важно. Жените изпълняват само малка част от бойните задачи, които поемат мъжете по време на войната, но и тяхната роля става все по-важна. Те също искат да поемат отговорност.
След като завърши обучението си, Валентина ще служи два или три дни в седмицата, за да има време да се грижи за най-малкия си син, който е на единайсет години. Брокерката на недвижими имоти Ирина също иска да запази обичайната си професия. Точно затова се е включила в защитата на града: „Трябва да унищожаваме тези дронове, ако не искаме те да ни унищожат“, казва тя пред германското издание. Новата ѝ задача отдавна е станала неразделна част от живота ѝ.
По време на обучението жените научават от инструкторите всичко за тези дроновете. Освен това получават и базова военна подготовка, която включва боравенето с оръжие, включително разглобяване и почистване, водене на градски бой и други.
Други се записват в армията
Валентина казва, че откакто е наясно с опасността, която представляват дроновете, рядко спи спокойно нощем. „Мобилният ми телефон винаги е до възглавницата ми“, казва тя. Междувременно тя е започнала да изучава допълнително и спешна медицина. Други жени от нейния курс са се записали за военна служба в армията. Една от тях сега е командир на взвод в щурмови батальон. Друга в момента се обучава за офицер и след време ще ръководи екип, обслужващ ракетни установки.
Валентина смята, че войната ще продължи дълго и че предградията на Киев отдавна са се превърнали във фронтова линия. Затова трябва сега да бъдат защитавани - точно както мъжете защитават други части на Украйна.
Автор: Биргит Фирних ARD
