Сенатът на Мексико одобри мащабна съдебна реформа, която ще преразгледа съдебната система на страната. Предвижда се съдиите да бъдат избирани чрез народно гласуване, съобщи "Ройтерс", цитирано от News.bg.
Това е голяма трансформация за съдебната система, а критиците се опасяват, че тя може да застраши върховенството на закона и да навреди на икономиката.
Сега Сенатът ще премине към обсъждане на възраженията, повдигнати от законодателите, преди да даде окончателно одобрение на реформата. Тя беше предложена от отиващия си президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и премина през долната камара миналата седмица.
Сенаторите гласуваха с 86 срещу 41 гласа в полза на общото одобрение на реформата.
Във вторник Мигел Анхел Юнес от опозиционната партия PAN драматично наруши партийните редици, заявявайки, че ще подкрепи преразглеждането на съдебната система. С това на практика даде на управляващата партия "Морена" и нейните съюзници мнозинството от две трети, необходимо за приемане на конституционната реформа.
САЩ и Канада, основни търговски партньори на Мексико, предупредиха, че това може да подкопае търговския пакт USMCA и да окаже отрицателно въздействие върху инвестициите.
Реформата предизвика и недоволството на обществото. Във вторник демонстранти нахлуха в сградата на Сената, развявайки мексикански знамена и викайки "предатели", което принуди сесията да бъде временно прекратена.
Опозицията обвини управляващия блок в използване на тайни тактики за осигуряване на необходимите гласове. Тя твърди, че сенатор е бил задържан в опит да бъде спрян от гласуване, докато други са били притискани или им са били предлагани подкупи. Управляващата партия "Морена" отрече тези обвинения.
Лопес Обрадор приветства реформата като жизненоважна за поддържането на целостта на съдебната система в Мексико и за гарантиране, че тя служи на хората, а не на престъпни интереси. Критиците обаче смятат, че това е тревожна концентрация на власт в ръцете на управляващата партия "Морена".
Гръбнакът на конституционната реформа, одобрена от долната камара миналата седмица, призовава за избор чрез всеобщо гласуване на повече от 6500 съдии и магистрати, включително във Върховния съд.
Реформата също така намалява броя на съдиите във Върховния съд от 11 на 9, съкращава мандатите им на 12 години, премахва изискването за минимална възраст от 35 години и намалява наполовина необходимия трудов стаж на 5 години.
Новият президент Клаудия Шейнбаум, която встъпва в длъжност на 2 октомври, ще бъде натоварена с управлението на последиците от реформата, която вероятно ще доминира през първите месеци от нейния мандат.
