Уловът на риба в Турция извън рибните развъдници е спаднал с 50 процента между 2000 и 2024 г., казва проф. Мустафа Саръ от университета „Бандърма Онйеди Ейлюл“ пред „Хюриет дейли нюз“, пише БТА.
Той съобщи, че в момента общото годишно производство на аквакултурни продукти в страната е 800 хил. тона, от които 300 хил. са див улов, а 500 хил. идват от развъдници.
За сравнение през 2000 г. в развъдници са се произвеждали едва 60 хил. тона риба, но от див улов са били добивани 600 хил. тона, т.е. дивият улов е спаднал двойно.
Експертът обясни, че независимо от това, че Турция в момента има отлично развитие на рибните развъдници, това не е задължително позитивно, защото за отглеждането на 1 кг ципура, лаврак или пъстърва са необходими от 2,5 до 6 кг риба (за храна) и няма да има перспектива за изкуственото развъждане на риба, ако запасите в морето бъдат изчерпани.
„По отношение на аквакултурните ресурси, Турция в момента има водеща роля в Европа. Ако поръчате ципура в Белгия, има вероятност от 80 процента, че тя е дошла от нашия южноегейски регион. Докато (от една страна) това е положително, (от друга) ние трябва да защитим нашите запаси, за да осигурим дългосрочната устойчивост на рибните популации в моретата ни“, казва проф. Саръ.
Той предупреди, че проблем съществува и че дивият улов ще продължи да намалява, а видове като хамсия, сафрид и лефер ще изчезнат, ако не бъдат създадени екосистемно базирани аквакултури.
„Рибните популации ще продължат да намаляват и видове, които никога досега не сме яли или харесвали, ще излязат на пазара, ако не направим преход към екосистемно базирано управление на аквакултурите“, казва експертът.
Той подчерта необходимостта от създаването на план за временно ограничаване на количеството на улова, като същевременно се поддържа определено равнище на подкрепа за аквакултурната индустрия като предпазно средство.
