Германското правителство съобщи днес, че е трябвало да разпореди освобождаването на агента на руската Федерална служба за сигурност (ФСС) Вадим Красиков в рамките на мащабна размяна на затворници с Москва, отхвърляйки възраженията на собствената си федерална прокуратура, предаде Франс прес, съобщи БТА.
Прокурорът, отговарящ за делото, е представил "много съществени аргументи" в полза на доизлежаването на присъдата на Вадим Красиков, заяви за АФП говорителката на германското министерство на правосъдието Мари-Кристин Фукс.
Затворникът, за когото Русия призна днес, че е бил агент на тайните ѝ служби, беше осъден през 2021 г. на доживотен затвор за убийството в центъра на Берлин две години по-рано на бивш чеченски сепаратистки командир и излежаваше присъдата си в германски затвор.
В крайна сметка обаче германският министър на правосъдието Марко Бушман постанови, че продължаването на задържането му би "породило риск от сериозни вреди" за Германия "и нейните интереси в областта на външната политика и сигурността". По думите на говорителката, министърът е изтъкнал "хуманитарни" съображения, поради рисковете за здравето и живота на задържаните руснаци и беларуси, които в крайна сметка бяха разменени вчера.
Поради това в понеделник министърът е поискал от главния прокурор да освободи Вадим Красиков, който след това е бил прехвърлен в Русия, където е бил посрещнат от руския президент Владимир Путин. В изявление министърът призна, че това са "болезнени отстъпки". "Един принцип обаче беше решаващ за мен, макар да имаше съмнения - свободата на затворниците (които ще бъдат пуснати от Русия и Беларус - бел. ред.)", каза той.
Освобождаването на Красиков беше основното искане на Кремъл при мащабната размяна на затворници вчера, най-голямата по рода си след края на Студената война. Решението обаче предизвика полемика в Германия, като бе критикувано от семейството на жертвата на агента на ФСС, "Амнести интернешънъл" и медиите, отбелязва АФП.
