Всяка година на 1 август в 17:00 часа по улиците на Варшава свирят сирени. Градът замира. С едноминутно мълчание жителите на Варшава отдават почит на загиналите и оцелели въстаници.
Всяка година в различни градове в Полша се отбелязва годишнината от въстанието, но в столицата честванията, припомнящи за неговото начало, са изключително тържествени. За въстанието напомня „Часът „W“ – 17:00. В този час, в продължение на една минута градът е огласен от сирените. Общественият транспорт, автомобилите и гражданите на Варшава спират, за да отдадат почит на въстаниците и убитите жители на града.
На 1 август 1944 година избухва Варшавското въстание, което продължава 63 дни, до 3 октомври 1944 година и е най-голямото въоръжено освободително въстание в историята на Втората световна война. Почти 50 000 въстаници от Армия Крайова се изправят за въоръжена борба срещу германците, окупирали столицата на Полша от 1939 година.
В условията на тактическо бездействие от страна на разположените на другия бряг на Висла дивизии на Червената армия и на неравностойните сили на въстаниците в битката срещу силите на немските нацисти, въстанието коства живота на около 16 000 въстаници от АК и 150 000 жертви сред цивилното полско население.
Унищожени са също около 25% от постройките на левия бряг на Варшава, а заедно с разрушенията, извършени от германците след потушаването на въстанието до 16 януари 1945 година, немските нацисти унищожават над 70% от жилищните сгради и 90% от паметниците на културата в града.
Разрушаването на града е предшествано от пет години тиранично потисничество от страна на германските окупатори, припомня "Дойче веле". Депортациите, масовите екзекуции и преследванията са ежедневие. След като през пролетта на 1943 г. бунтът на еврейското население във Варшавското гето е потушен брутално (двете въстания често се бъркат), гнетът в града се усилва още повече.
Когато на 1 август 1944 г. избухва Варшавското въстание, в града живеят почти един милион души. 40 000 от тях са доброволци в нелегалната армия (Армия Крайова), ръководена от полското правителство, пребиваващо в изгнание в Лондон. Срещу тях първоначално се изправят 16 000 войници от Вермахта и специалните отряди на СС, след което получават подкрепления. По това време германската армия отстъпва на изток, докато Червена армия приближава. "Германците планираха да превърнат Варшава в крепост, откъдето следваше, че градът ще бъде напълно разрушен”, обяснява Лешек Жуковски, председател на най-голямата полска организация на ветераните. "Искахме да предотвратим това и да освободим града", разказва Жуковски, който е едва 15-годишен, когато участва в сраженията.
За нацистите въстанието идва съвсем навреме.
“Добре, че поляците го направиха", казва тогава главнокомандващият войските на СС Хайнрих Химлер, който вероятно носи най-голямата отговорност за зверствата в Полша. В края на лятото на 1944 г. той казва на Хитлер: "След 5-6 седмици ще ни няма. Но дотогава Варшава, столицата на този някога 16-17 милионен полски народ, ще бъде унищожена". Още в първите дни на въстанието нацистите екзекутират около 50 000 цивилни граждани.
Бунтовниците се надяват на външна помощ. Но доставките на оръжие, боеприпаси и храна, които западните съюзници изпращат с парашути, често не стигат до целта. Междувременно Червената армия остава на другия бряг на Висла и не се намесва в сраженията. Сталин няма интерес да помага на полската армия, ръководена от антикомунистическото правителство в изгнание. След 63 дни на въстаниците им се налага да се предадат.
Впоследствие Варшава до голяма степен е унищожена по личното нареждане на Хитлер.
90 процента от всички исторически обекти, включително кралският дворец, са взривени, както и всички мостове и промишлени сгради. През есента на 1944 г. в развалините в центъра на града оцеляват само няколко хиляди души.
Комунистическият режим мълчи в продължение на десетилетия за случилото се във Варшава през 1944 г. Общественото обсъждане на събитията започва едва през 1989 г. И макар, че героизмът на въстаниците все още е на преден план в дискусиите, днес се поставя под въпрос високият кръвен данък, който полското население е трябвало да плати. Затова напомнят стотиците възпоменателни плочи в града в памет на жертвите от 1944 г.
