Руският президент Владимир Путин на практика призна, че Крим не е руски. Това е лично унижение за руския лидер, защото в Кремъл гледаха на анексирането на Крим като на най-голямото постижение по време на управлението на Путин и символ на завръщането на Русия на върха на международните отношения.
Това пише Atlantic Council, коментирайки големия дипломатически пробив през последните дни на Украйна, която получи зелена светлина да атакува руска територия със западни оръжия. Това предизвика обичайната истерия и заплахи от страна на Москва.
Говорейки в Ташкент, Путин предупреди европейските лидери за „сериозни последствия“. Дмитрий Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, каза, че би било "фатална грешка" за западните лидери да вярват, че Русия не е готова да използва ядрени оръжия срещу Украйна или отделни държави-членки на НАТО.
Русия заплаши западните страни с ядрена война, ако техни оръжия атакуват руска територия. И тук идва логичният въпрос – защо Русия не започна ядрена война, след като в продължение на години Украйна успешно атакува военни цели в Крим? Нали Крим беше руски?
Поне официално в Москва няма неяснота относно статута на украинските региони, за които Кремъл претендира. Според руската конституция Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области на Украйна, заедно с полуостров Крим, вече са част от Руската федерация.
Технически погледнато, петте украински провинции, подложени на едностранна руска „анексия“, сега трябва да се ползват със същата защита като останалата част от царството на Путин. На практика обаче отдавна е очевидно, че Москва няма намерение да разширява ядрения си чадър, за да обхване тези региони, или дори да се опитва да наложи своите червени линии по отношение на използването на западни оръжия.
Битката при Херсон е особено ярка демонстрация на пропастта между руската реторика и руската реалност. Единствената регионална столица, превзета по време на цялата руска инвазия, Херсон беше освободен през ноември 2022 г., по-малко от два месеца след като Путин го обяви за „руски завинаги“. Вместо да посегне към ядрения си бутон, Путин отговори на този смущаващ неуспех, като нареди на победените си войски тихо да се изтеглят през река Днепър.
Повече от десет години Путин настояваше, че окупираният украински полуостров вече е част от Русия и отхвърляше всички опити за обсъждане на неговия статут. Украйна обаче успешно атакува кораби, пристанища и дори руския военен щаб в Крим. Ако Херсон беше срам за Путин, Крим е лично унижение за него. Най-важното е, че това не доведе до Трета световна война. Вместо това Путин нареди на флота си да се изтегли далеч.
Очевидната непоследователност в публичната позиция на Кремъл по отношение на атаките на руска земя има редица практически последици за по-нататъшното водене на войната. Тя подчертава гъвкавостта на червените линии на Русия и засилва схващанията, че Москва се стреми преди всичко да използва страха на Запада от ескалация, вместо да установи някакви истински червени линии.
Става все по-очевидно, че постоянното дрънкане с ядрено оръжие на Русия губи силата си. Като право редовни ядрени заплахи, които никога не водят до действие, Кремъл отслаби цялата концепция за ядрено възпиране и направи Русия да изглежда беззъба. Очевидното нежелание на Кремъл да третира „анексираните“ региони на Украйна като изцяло руски, директно противоречи на собствените усилия на Москва да представи окупацията на украинските земи като необратима.
Шансовете за ядрен апокалипсис са силно преувеличени. Това трябва да помогне на западните партньори на Киев да преодолеят самоунищожителния си страх от ескалация и да ги насърчи най-накрая да предоставят на Украйна инструментите, за да бъде победена Русия във войната, която сама тя започна.
