Президентът Еманюел Макрон пристигна в Нова Каледония рано тази сутрин на посещение, което има за цел да възстанови диалога и да ускори възстановяването на реда на френския архипелаг в южната част на Тихия океан след седмица на насилие, предаде АФП, цитирана от БТА.
"Моето желание... е да подкрепя хората, за да може мирът, спокойствието и сигурността да бъдат възстановени възможно най-бързо", заяви той на слизане от самолета, и добави, че е дошъл с "голямо уважение и смирение".
Президентът промени графика си, за да измине около 16 000 км, подтикнат от най-тежкото насилие в Нова Каледония от 80-те години насам. Визитата, която се очаква да продължи само един ден, ще му позволи да види разрушенията от първа ръка. Очаква се той да настоява за подновяване на преговорите между местните лидери, разделени от въпроса за независимостта от Франция, и да благодари на френските сили за сигурност, които се опитват да възстановят реда.
Макрон се срещна с представители на местните власти и заяви, че в Нова Каледония са изпратени 3000 служители по сигурността. По думите му ще останат там толкова дълго, колкото се счита за необходимо, дори ако това означава да останат там по време на Летните олимпийски и параолимпийски игри, на които Париж и други части на Франция ще бъдат домакини от края на юли.
Макар да заяви, че не смята, че настоящото извънредно положение трябва да бъде удължено, той каза, че то ще бъде отменено само ако всички политически лидери призоват барикадите и пътните блокади да бъдат свалени, предаде АП.
Насилието избухна на 13 май, когато френският парламент в Париж обсъждаше изменение на френската конституция, за да направи промени в избирателните списъци на Нова Каледония. Националното събрание одобри законопроект, който наред с другите промени ще позволи на жителите, които са живели в Нова Каледония поне 10 години, да гласуват на провинциалните избори.
Противниците се опасяват, че мярката ще облагодетелства профренски настроените политици в Нова Каледония и допълнително ще маргинализира канаките, които някога са страдали от строга политика на сегрегация и широко разпространена дискриминация, отбелязва АП
От десетилетия съществува напрежение между канаките и потомците на колонизаторите и други хора, които са се заселили на територията с население 270 000 души и искат да останат част от Франция.
