На срещата на върха на НАТО през месец юли ще бъде одобрен документ, който ще съдържа много ясна точка срещу изпращането на сухопътни войски в Украйна, предаде италианският в. Corriere della Sera, позовавайки се на вече изготвената чернова.
Алиансът ще продължи да помага на Киев, но без сухопътни сили. В документа се казва още, че НАТО ще продължи да укрепва източния си фланг заради непредизвиканата агресия от страна на Русия срещу Украйна.
300 000 войници ще бъдат в готовност да защитят при необходимост източния фланг на НАТО: от балтийските страни до България, пише вестникът.
Може би най-ключовата точка от документа е тази за отказ от изпращане на войници в Украйна. Подобна идея беше огласена от френския президент Еманюел Макрон, но срещна несъгласие сред повечето членки в Алианса.
Досега министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин ръководеше „коалицията Рамщайн“. На срещата на върха през юли обаче ще бъде решено тази задача да бъде прехвърлена на щаба на НАТО в Брюксел. Това се случва месеци преди президентските избори в САЩ.
Членовете на НАТО също търсят възможност да доставят на Украйна допълнителни зенитно-ракетни системи „Пейтриът“. Според изчисленията на украинските власти 25 такива комплекса ще бъдат достатъчни за защита на цялото въздушно пространство на страната. Засега обаче, пише Corriere della Sera, има предварителни договорености за доставка само на две ПВО системи - от Германия и Испания. Холандия като цяло е готова да предостави „Пейтриът“ на Украйна, но обсъжда правните аспекти, а Полша и Гърция отказаха.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг многократно е заявявал, че Алиансът няма да изпраща войски в Украйна. Въпреки това Макрон публично обсъжда изпращането на войски в Украйна няколко пъти през последните месеци. Киев, от своя страна, ясно е подчертавал на няколко пъти, че не иска в Украйна да бъдат изпращани западни войски, а единствено западни оръжия.
