В Германия се работи все повече: през 2023 година хората в страната са работили общо около 55 милиарда часа. Същевременно средното седмично работно време спада. На какво се дължи това?
Хората в Германия работят повече от всякога. Това става ясно от проучване на Германския институт за икономически изследвания (DIW), цитирано от германската обществена телевизия АРД. През 2023 година служителите са работили общо около 55 милиарда часа. Това е най-високото число от Обединението насам. През 1991 са били изработени 52 милиарда часа, а в най-ниската точка през 2005 година - едва 47 милиарда часа. В същото време обаче средните седмични работни часове на служителите непрекъснато намаляват. Анализът се основава на данни от Германския социално-икономически панел (SOEP) и от статистики за цялата страна.
Как се стигна дотук?
"Общият обем на работата е нараснал главно поради факта, че все повече жени работят", казва авторът на проучването Матис Бекмансхаген. "Почти половината от жените в Германия обаче работят на непълно работно време, въпреки че някои биха искали да работят повече." Следователно техният потенциал остава частично неизползван. Високият дял на жените, работещи на непълно работно време, води до относително ниско средно работно време от 34,7 часа седмично.
Според данните между 1991 и 2022 година делът на жените на работния пазар е нараснал с 16 пункта до 73%. Въпреки това жените все още отделят значително повече време за грижи за децата и домакинска работа, отколкото мъжете.
На работното място жените са заети средно за около 33 часа седмично, докато мъжете - 40 часа. Според DIW средното седмично работно време на мъжете леко намалява от 2011 насам, но същевременно те не отделят много повече време за децата и дома. Ако настоящата тенденция се запази, според изследователите ще минат десетилетия, преди мъжете и жените да започнат да отделят еднакво време за домашните задължения, по-специално грижи за децата.
Данъчна реформа, за да работят жените повече?
От доклада става още ясно, че вероятно мнозина, работещи на непълно работно време, не увеличават работните си часове заради данъчната система. Така например т.нар. Minijob, т.е. мини работна позиция, чието заплащане не се облага с данъци, е ограничена понастоящем до 538 евро месечно. "За да се отговори на търсенето на квалифицирани работници, потенциалът на жените на пазара на труда трябва да се използва по-добре и да се премахнат фалшивите стимули", смята авторът на проучването Аника Шперлинг. Според нея реформите на данъчните ставки бха могли да помогнат за това жените да увеличат работното си време над лимита за т.нар. Minijob. Това обаче изисква и по-справедливо разпределение на грижите за децата и домакинските задачи. Политиците биха могли да подкрепят това развитие с допълнителни места в детските градини и мерки за родителски отпуск за бащите.
