Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик заяви днес, че съставната част ще задвижи процедура за обявяване на независимост като отговор на резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница, съобщи босненската национална телевизия БХРТ, цитирана от БТА.
Резолюцията за Сребреница е инициирана от Германия и Руанда и в нея се иска 11 юли да бъде обявен за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Масовото клане в Сребреница се случва през юли 1995 г., когато босненските сръбски сили, водени от генерал Ратко Младич, убиват 8000 мюсюлмани - мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН.
Очаква се тази резолюция да бъде гласувана на заседание на Общото събрание на ООН в началото на май.
„Гордея се с решителността да приложим тези мерки по отношение на независимостта“, каза Додик на пресконференция и допълни, че елитът на босненските мюсюлмани си вкарва сериозен „автогол“ с резолюцията за Сребреница. „Геноцидът в Сребреница не се е случил – ако се беше случил, нямаше да има нужда от постоянното връщане към тази тема. Съдилищата, които са издали присъди, са го направили за конкретни индивиди, а не за народа“.
По думите му на територията на Сребреница от 1992 г. до 1995 г. са загинали 4100 мюсюлмани, но никъде не се споменава, че са загинали и между 2500 и 3500 сърби.
„Геноцидът е измишльотина, която ще ни раздели. Искат да направят от Сребреница синоним за геноцид, но продължава да е неясно колко точно (души) са загинали“, посочи Додик. „Никакви разговори за приемането на т.нар. резолюция за Сребреница няма да просъществуват. Мирното поделение е единственото решение за всички народи в Босна и Херцеговина“.
След междуетническата война в Босна и Херцеговина 1992-95 година съгласно с условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Додик постоянно призовава за отделяне на сръбската съставна част от Босна. Той е изправен пред санкции от страна на САЩ и Великобритания заради политиката си, но има подкрепата на Русия. Към момента срещу него се води дело по обвинение, че отказва да се съобразява с решенията на върховния представител Кристиян Шмит. Република Сръбска не признава авторитета на Шмит с аргумента, че изборът му не е потвърден от Съвета за сигурност на ООН.
