Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел каза днес, че не е било лесно да се намали напрежението и да се избегне конфликт между Белград и Прищина, но диалогът под егидата на ЕС е постигнал успех, предаде Танюг, цитирана от БТА.
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на ЕС.
Борел публикува сборник с текстовете, които е помествал в блога си през годините. В текста, посветен на диалога между Сърбия и Косово, публикуван за първи път в блога през март миналата година, се посочва, че „омагьосаният кръг на ръба на ескалацията или дори насилието“ е прекъснат преди всичко благодарение на Предложението на ЕС за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, подкрепено от всички 27 страни членки на ЕС на среща на Съвета на ЕС през февруари 2023 г.
„Имаше върхове и падения, а твърде често въпросите, които се възприемаха като малки и технически, се оказаха много чувствителни и политически, с потенциал да прераснат в насилие“, посочи Борел и допълни, че през 2020 г. са организирани няколко срещи на равнище главни преговарящи в Брюксел, които са били фокусирани върху преговорите за всеобхватното правно обвързващо споразумение за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, което се занимава с всички отворени въпроси.
Сръбският президент Александър Вучич и косовският премиер Албин Курти приеха Споразумение за нормализация на отношенията на 27 февруари миналата година в Брюксел, припомня Танюг.
Борел отбеляза, че през 2023 г. ЕС е осъзнал, че трябва да „побутне“ диалога за нормализация на отношенията преди да стане твърде късно, защото, по думите му, началото на войната в Украйна промени картината. Според него след началото на войната диалогът Белград-Прищина се разглежда в по-широк геополитически контекст.
Борел написа, че Споразумението е от ключово значение за нормализацията на живота на хората в региона.
„Хората, които живеят на Балканите, не искат да бъдат оставени в 90-те. В момента, в който официално поех поста на върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС и заместник-председател на Европейската комисия, Западните Балкани естествено се превърнаха в основен фокус на вниманието ми“, написа още Борел.
