Малкото останали жители на опустошения източен украински град Лиман се подготвят за трудна зима, тъй като пада сняг и температурите се понижават, цитирана от Ройтерс.
Повече от година след като украинските сили прогониха руските войски, които окупираха Лиман за пет месеца, е трудно да се задържиш на топло.
"Няма надежда в електричеството. Няма газ, електричеството идва и си отива. То не зависи от хората, а от времето", казва 63-годишният Енадий Бацак, седнал пред обикновената печка на дърва в апартамента си.
Печката изглежда странно неуместна в апартамента на Бацак от късната съветска епоха, но за повечето хора в града тя е единственият начин да отопляват домовете си през дългата и студена зима, когато температурите падат много под нулата.
Кметът Олександър Журавльов казва, че Лиман не може да бъде възстановен, докато наблизо продължават боевете, и жителите прекарват голяма част от времето, увити в палта и захранващи печките си.
Лиман се намира само на около 15 км от фронтовата линия и е разположен северно от сърцето на Украйна, където се добиват въглища и стомана, където боевете се водят от близо десетилетие, откакто през 2014 г. се надигнаха прокси сили, подпомагани от Москва.
Близо 20 000 души са живели в града преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари миналата година, казва кметът Олександър Журавльов.
Градът е окупиран от руските сили през май 2022 г., но те са изтласкани през октомври следващата година при светкавична украинска контраофанзива, която разбива руската отбрана на север от Лиман.
Останали са по-малко от 5400 жители, но почти 90% от инфраструктурата на града е повредена или унищожена, каза Журавльов.
Тези, които са останали или са се върнали, са предимно по-възрастни и казват, че нямат желание да напускат мястото, където някои от тях са живели през целия си живот. Някои от тях посочват и скъпите наеми в други части на Украйна като причина за завръщането си.
"Роден съм тук. Това е моята родина. Тук", казва 78-годишният Володимир Ткаченко, сочейки към земята.
"Там живеят други хора", каза той, жестикулирайки в далечината с парче хляб. "Това е тяхната родина. Но аз съм тук от 1945 г. и съм тук и до днес".
Той се завръща у дома, след като е прекарал миналата зима в относителната безопасност на Днепър, град в югоизточна Украйна, който е много по-далеч от фронтовата линия.
Единственият източник на топлина в дома му е обикновената метална печка, в която бавно бута дървени трупи, събрани от хуманитарни доброволци и оставени на купчини по главните пътища на Лиман.
Военните превозни средства често реват по заснежените улици, нарушавайки спокойствието на града.
В далечината се чува обстрел. Въпреки че Лиман е по-спокоен от околните райони, опасността никога не е далеч. През юли в центъра на града се изсипаха руски ракети, които убиха девет души.
"Дали да се върне или не в Лиман е отговорност на всеки гражданин", казва Журавльов.
"Нашата община се намира в зона на активни бойни действия и в момента не сме в състояние да ремонтираме домовете или да осигурим пълна безопасност."
