Всяка година на 25 ноември светът отбелязва Международния ден срещу насилието над жени. В Иран обаче за този проблем не се говори особено много. Когато иранските медии се занимават с темата, фокусът обикновено попада върху проблема в западните държави. Иранските медии твърдят, че хората там живеят без защитата на религията и се позовават на статистически данни, според които на Запад насилието над жените било много по-разпространено, отколкото в Иран. Но статистика за насилието над жени в Ислямската република се намира трудно, а често е и непълна. Много от формите на насилие дори и не се регистрират. Един такъв пример е всекидневното насилие на държавата срещу жените.
Най-голяма опасност за жените: властите
"Най-голямата опасност за жените в Иран идва от държавата", казва иранската юристка и теоложка Седигех Васмаги. 62-годишната жена от Техеран е сред най-известните критици на Ислямската република. Дълго време тя бе единствената преподавателка в Богословския факултет на Техеранския университет. Критичното ѝ мислене и отношение към властта са трън в очите на управляващите.
Васмаги е особено критична към закони, които възпроизвеждат строгата интерпретация на шериата. "Тези закони легитимират употребата на насилие срещу жени, предоставяйки му правна основа". Юристката вижда пример за това в новия проектозакон за задължителното носене на забрадки и във всички останали по-строги мерки, свързани с правилата за обличане на жените, които според нея „се налагат с брутално насилие на всевъзможни публични места".
Седигех Васмаги, която между 2011 г. и 2017 г. е живяла в Германия и е работила като гост-преподавател в Университета в Гьотинген, написа през април 2023 г. отворено писмо до върховния лидер на Ислямската република Али Хаменей. В него тя оспори наличието на религиозни мотиви за носенето на хиджаб. Според теоложката законите на Ислямската република, свързани с правилата за обличане на жените, не се основават на Корана. Васмаги предупреждава, че наказанията срещу жените, които нарушават тези правила, ще доведат до социални, политически и психологически последици. В писмото си подчертава, че наказанията уронват достойнството на жените и увеличават социалната поляризация.
Дискриминация чрез закони
В края на септември иранският парламент прие оспорвана реформа, свързана с правилата за обличане. Предвиждат се драстични наказания за нарушения, особено на изискванията за носенето на забрадки. Повтаряемост на провинението може да доведе дори и до ефективна присъда до 15 години. А публикуването на снимки на жени без забрадки в интернет става наказуемо деяние, съпроводено с евентуална забрана за напускане на страната. При установяване на нарушения съдебната власт получава правото да затваря търговски центрове, ресторанти и музеи.
Много жени, заплашени от строгите ограничения, живеят в постоянен страх, че могат да станат обект на физическо нападение и да бъдат пребити до смърт. Но след трагичната смърт на Джина Махса Амини в полицейския арест през септември 2022 г. и последвалите протести в цялата страна, много от тях отказват да носят забрадки на публични места. За тях забрадката като "знаме на Ислямската република", както я нарече Хосеин Джалали от парламентарната комисия по култура, представлява символ на държавната дискриминация спрямо жените.
"Насилието е трайно явление"
"В Иран насилието срещу жените е трайно явление", обяснява иранската социоложка Азаде Киан. Тя живее в Париж и е директорка на Центъра за феминистки изследвания към Парижкия университет. От дълго време тя изследва женското движение в Иран. "Държавното насилие в обществената сфера има своето продължение в домашното насилие", казва Киан. И подчертава: "Ако една жена в Германия или Франция е жертва на насилие у дома, тя се обръща към полицията. А в Иран самата полиция използва насилие срещу жените".
Ирански жени, които се появяват на обществени места без забрадки, разказват в поверителни разговори с ДВ за стреса, на който са подложени. 50-годишна жителка на Техеран описва своя опит така: "Бях оставила забрадката си в колата. Но камерите за наблюдение ме заснеха, а колата ми бе конфискувана. Още по-лошо беше, че от нравствената полиция се отнесоха с мен крайно грубо и ми крещяха.
Други жени също разкриват подобни преживявания. Те подчертават, че отрядите на нравствената полиция често се появява неочаквано и сплашват жените, използвайки брутално насилие.
Автор: Шабнам фон Хайн
