В единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец на 1918 година приключва Първата световна война. Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция.
За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинанд Фош, шеф на съюзното командване, а от германска страна на Матиас Ерцбергер.
Преговорите за примирие се водят от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили са загубили войната.
Началото на 1918 г. дава надежди на Централните сили. На 3 март 1918 г. е подписан Брест-Литовският мирен договор със Съветска Русия. Това е победа на Източния фронт на Централните сили. През пролетта и лятото на 1918 г. Германия хвърля главните си сили в поредица от офанзиви срещу съюзническите войски в Северна Франция, без да постигне стратегически успех. През юли германските войски търпят поражение във втората битка при Марна, а през август понасят тежък удар при Амиен. Подсилени с прииждащите през Атлантика подкрепления от САЩ, френско-британските войски преминават в общо контранастъпление, на което германците не успяват да устоят.
Военното положение на Германия е затруднено още повече след Солунското примирие от 29 септември, когато България прекратява съпротивата си срещу Съглашението. При тези обстоятелства военното ръководство препоръчва на кайзера и правителството да поведат преговори за примирие със съюзниците.
България е принудена да поиска примирие, след като е изоставена от съюзниците да удържа напора на противника.
Ситуацията принуждава германския главнокомандващ Паул фон Хинденбург да изпрати на 7 ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на бунта. Германската делегация прекосява фронтовата линия с пет коли, прекарана през опустошените зони в Северна Франция, за да стигнат до Компиен, където ги чака Фош.
По време на тридневните преговори той се появява само два пъти - отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да подпише договора. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските искания са приети. Те дори са притиснати допълнително с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта полага подписа си и примирието става факт.
