Първата руска отбранителна линия е пробита. Означава ли това, че настъплението на украинските сили ще се ускори?
Игал Левин: "Драконовите зъби", както още се наричат бетонните пирамиди, сами по себе си не бяха проблем. Проблемът е защитната зона на първата отбранителна линия, както я наричат в медиите. Тя е преодоляна и украинската армия се придвижва към Токмак. Сега се водят боеве за основната линия на отбрана.
Проблемът обаче не е в тези укрепления. Проблемът е в огромния брой мини, както и в това, че настъпление от такъв мащаб се извършва от украинските сили в условия, в които никой досега не го е правил. Така че когато казваме, че контраофанзивата върви бавно, е редно да се запитаме дали имаме подходяща база за сравнения. Факт е, че Украйна в момента поставя стандарти, решава проблеми, напредва на бойното поле и вече се водят боеве на така наречената „линия на Суровикин". За никакво отстъпление на Украйна не може да става дума.
Можем ли да кажем, че проблемът с мините е вече решен?
Левин: Украинците отдавна умеят да се справят с мините. Но разчистването на мините не е нещо, което се върши бързо. Има и друго нещо: невъзможно е да се минира абсолютно всичко. Ако се навлезе по-дълбоко на територията на врага, там не може да се минира всичко. Има магистрали, по които има движение и откъдето пристигат доставките. Руснаците са минирали много плътно предната линия на отбраната. Но колкото по-навътре прониква украинската армия, толкова по-малко значим ще бъде този проблем.
Руската армия изглежда също се учи и се справя вече по-бързо?
Левин: Те също искат да живеят и да, учат се. Украинците първи използваха дроновете FPV (First Person View), които са снабдени с камера и предават видеокадри, но руснаците бързо изкопираха това от тях и сега също ги използват. Руската армия разполага и с дрона „Орлан“, който има добра видимост и е бърз. Предимство на украинците обаче е по-голямата бързина, с която се взимат решения и се нанася огнен удар на бойното поле. В това отношение руснаците се справят по-зле от украинците. Освен това руснаците не навсякъде имат на разположение необходимите технически средства. Вижда се също и това, че Украйна е по-добра в унищожаването на оръдията на противника. Това си личи от статистиката: на всеки пет или шест унищожени руски оръдия се пада по едно украинско. Тези данни показват, че Украйна е по-бърза в откриването и нанасянето на ударите.
А как се справят двете страни с дроновете? Кой борави с тях по-ефективно?
Левин: Най-важната разлика е, че в миналото разузнавачът, командващият и онзи, който нанася ударите, бяха все отделни роли. Вярно е, че имаше и системи като "Байрактар", които едновременно откриват, вземат решение и нанасят удар. Но тези системи бяха по-скоро изключение от правилото. Днес има безпилотни летателни апарати, които са така модифицирани, че да носят бомби. По този начин и разузнавателните средства вече могат да нанасят удари.
Но как разузнавачите, които никога не са били обучавани да нанасят удари, а и не е в тяхната компетентност да вземат решения, все пак го правят?
Левин: Според класическото определение за войната тя е хаос, а ролята на командването е да подреди този хаос и да не позволи на безпорядъка да я превърне в неограничена, абсолютна война, на която не влияят никакви международни конвенции. Днес съществуват четири Женевски конвенции и поправки към тях, като последната е приета през 1949 година. В онези години все още не е имало дронове или хеликоптери. През 1990-те години започват да се появяват безпилотни летателни апарати – предимно разузнавателни. Така че този хаос не идва от нищото. Никъде нищо не е регламентирано. Използването на дронове, роботи, безпилотни летателни апарати го няма в конвенциите. Не е регламентирано по никакъв начин и това, разбира се, създава известен хаос. Но при украинците този хаос е добре организиран.
Автор: Олга Тихомирова
