Метежът на групата "Вагнер" имаше франкенщайнски белези - това бе въздигането на едно самосъздадено чудовище, пише Екарт Аретц в АРД. Владимир Путин в продължение на години насърчаваше възникването на частни армии, от които "Вагнер" бе най-голямата и най-известната. Тя дълго време му бе от полза - услугите на опитната наемническа група се използваха в международни конфликти и в граждански войни като в Либия, Мали и други държави, което укрепваше влиянието и стратегическите възможности на Русия. Същевременно Русия можеше да оспорва, че участва в тези конфликти, посочва АРД.
За "Вагнер" това пък бе изгоден бизнес, в рамките на който освен другото се осигуряваше достъп до ценни суровини като златото в зоните на конфликти. Войната срещу Украйна превърна групировката във вътрешнополитически фактор. Нейният шеф Пригожин набираше кадри в затворите, подкрепи войските в Украйна с допълнителни сили, за които постоянно твърдеше, че много мотивирани. Създаването и използването на частни армии се базира на доверието в тяхната лоялност и подчинение на една съществуваща система. Но както показа вчерашният ден - тези военни групировки могат да се еманципират и по този начин да застрашат системата, която ги е родила, изтъква Екарт Аретц.
Пригожин като алтернатива?
Бойците от "Вагнер" успяха да стигнат на 200 км от Москва за по-малко от 24 часа - по техни собствени данни. При това не са се натъквали на особена съпротива и успяха без сериозни проблеми да завземат важни военни бази като например в Ростов. Една от причините, според АРД, трябва да е това, че голяма част от руските военни са в Украйна или в граничните региони. И бързият напредък на бунтовниците показа как стоят нещата със защитата във вътрешен план.
Метежът обаче е и свидетелство за провала на разузнавателните служби, които очевидно не бяха забелязали какво се гласи, в резултат от което се оказаха неподготвени. АРД отбелязва и, че Пригожин и групата "Вагнер" може да са влязли в ролята на алтернатива за недоволните в Русия. Успешни, брутални бойци - и ултранационалисти: тази комбинация очевидно е привлекателна междувременно за мнозина в Русия, като всъщност до голяма степен съответства на посланията, които Путин разпространява от години. Опозицията в Русия е обект на преследване, но национализмът е желан - това отваря възможности на хора като Пригожин, докато се придържат към правилата на играта. Бунтът на групировката показа какъв риск крие този модел - и неговите граници, пише Екарт Аретц.
Путин вече не е недосегаем
Путин твърде дълго игнорираше все по-гръмко отправяните искания на Пригожин и все по-острите му атаки спрямо военното ръководство. А след метежа дори се оказа, че ако пожелаят, бойците от "Вагнер" могат да се присъединят към руската армия. Реакциите на Путин в този конфликт бяха колебливи и нерешителни - в рязък контраст с представата за решителния лидер, като какъвто той винаги е искал да се представи. Неговият модел на управление се пропука сериозно, но това не е всичко. До момента Путин се опираше най-вече на официалните и на неофициалните служби за сигурност и до момента играеше ролята на балансиращ фактор между техните конкуриращи се интереси. Този модел вече също не функционира по същия начин, както показа метежът, макар да не бил насочен срещу Путин, а срещу армейското ръководство, отбелязва АРД.
Какво следва за Путин?
Засега отговорът на този въпрос не е ясен. Руският президент възнамерява догодина да се кандидатира за пореден път, но дали този план ще се реализира? Отраженията на събитията от 24-и юни върху вътрешното разположение на силите вероятно ще се видят едва през следващите седмици, прогнозира Аретц. Тогава ще се установи и каква динамика ще породи открито проявената от Путин слабост, но да не забравяме, че в събота никой представител на елита не застана зад Пригожин - независимо дали по убеждения или по сметка. Въпреки това метежът срещу Путин превръща възможността за край на неговото господство в много по-осезаема за всеки гражданин. Т.е. мисълта, че в Русия би могло да има и друг президент освен Путин, вече стига до хората, посочва пред АРД експертката по руските въпроси Лесли Шюбел.
Какво ще стане с Пригожин и с "Вагнер"?
Отговорът и на този въпрос е напълно неясен ден след метежа - няма никакви детайли по споразумението, договорено от беларуския президент Лукашенко. Оттам нататък може само да се гадае: Какво ще прави Пригожин в Минск? Какво ще стане с неговата група - дали ще премине на подчинение към министерството на отбраната? Кой ще я финансира в бъдеще? Какъв простор за действия ще остави Путин на Пригожин и "Вагнер" след метежа? От друга страна стои и въпросът какво ще стане с министъра на отбраната Шойгу и с шефа на Генералния щаб Герасимов? Дали ще запазят постовете си? Дали и в това отношение не е включено нещо в споразумението, договорено от Лукашенко? За момента не се знае нищо, констатира АРД.
Автор: Екарт Аретц АРД
