Всички се опитваме да познаем каква външна политика ще следва турският президент Реджеп Тайип Ердоган след преизбирането си спрямо Запада и разбира се спрямо Гърция. За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем дали и доколко Ердоган зависи от САЩ и Европа, за да се изправи пред огромната икономическа криза, пред която е изправена страната му, пише "Катимерини".
Някои опитни анализатори вярват, че той ще направи всичко възможно, за да избегне намесата на Запада в евентуална "спасителна" операция за турската икономика, защото той дойде на власт, след като Турция прие програма от Международния валутен фонд и добре знае политическите последици. Те също така посочват факта, че Турция не очаква много повече от отношенията си с Европейския съюз, за разлика от 2000-те години, когато очакванията бяха много високи.
Но има и друг фактор, който влезе в уравнението. Ердоган смята, че е намерил стратегически партньори, финансисти и събеседници извън западния лагер. Катар му предлага пари в брой, Русия му плаща щедро, за да заобиколи западните санкции, а Саудитска Арабия изглежда ще му даде огромен пакет от 50 милиарда долара.
Тези отношения имат значително предимство за Ердоган: те по никакъв начин не зависят от това дали в Турция се нарушават човешките права, дали господства върховенството на закона и т.н. Не им пука. Те имат много цинични и транзакционни отношения с Турция и Ердоган. Тези взаимоотношения не се осъществяват с посредничеството на Конгрес или правозащитни организации - няма никой. Разбира се, никой от партньорите на Турция не разглежда тези отношения през призмата на гръцко-турските отношения. Те не се интересуват от това.
Ердоган обаче не може напълно да затвори вратата към Запада. Не му отива и няма да го направи. В идеалния случай той би искал да осигури финансиране от незападни източници за преодоляване на финансовата криза, да продължи с покупката на F-16 от Съединените щати, защото турските военновъздушни сили изпитват трудности, да бъде основният канал за заобикаляне на санкциите срещу Москва, но в същото време да играе ролята на важна страна-членка на НАТО.
САЩ и Европа ще продължат да правят същата грешка. Страхувайки се да не загубят Турция, те ще оправдават различни поведения, дори когато пряко заплашват интересите на Западния алианс. Какъвто и гняв да има зад кулисите заради ветото на Турция върху членството на Швеция в НАТО или заобикалянето на санкциите, в крайна сметка преобладаващото мнение е "леко с Ердоган!" Това със сигурност е вярно в Берлин, понякога в Брюксел и със сигурност в Съвета за национална сигурност и Държавния департамент във Вашингтон.
Сегашната деескалация на напрежението с Гърция изглежда продължава и е много положително, че начело на външното министерство е много опитен и предпазлив дипломат, защото изкушението за ненужна ескалация винаги дебне. Но нека бъдем реалисти. Ердоган се гледа в огледалото и се вижда като могъщ лидер на нова сила, без нужда да се подчинява на Вашингтон или Европа. Пазарлъкът със Запада, както и гръцко-турските отношения, ще вървят с много крачки назад-напред - понякога дори с кризи.
