Когато румънката Мара започва добре платената си работа в сферата на рекламите в Берлин, тя е безкрайно щастлива. За нея това е сбъдната мечта. 30-годишната жена е следвала във Великобритания, след което е работила няколко години в Румъния. "Когато дойдох в Германия, си казах: Сега започва новият ми живот. Мислех си, че на Запад мога да живея истински добре и че ще остана тук до пенсия", спомня си тя.
Но само година по-късно еуфорията отстъпва място на разочарованието. Мара днес се чувства самотна - тя не е успяла да създаде никакви контакти. Една от причините за това е езиковата бариера. Посещавала е курс по немски език в Букурещ, но в ежедневната си работа използва само английски. "Разбирам какво се говори на немски, стига хората да приказват бавно. Мога да си поръчам капучино, но все още не съм в състояние да водя по-задълбочен разговор."
Самота и бюрокрация
Компанията, за която румънката работи, е останала в режим хоумофис и след пандемията. Тя вижда колегите си единствено на екрана на своя компютър. "Това много ме натоварва. През почивните дни е още по-зле, няма с кого да излизам и да се срещам", споделя тя пред ДВ.
Но Мара е имала и други проблеми. Търсенето на жилище под наем в Берлин се оказало изключително трудно. Освен това и комуникацията с властите е доста трудна, казва Мара. Неведнъж чиновниците искали от Мара разни документи, но тя така и не ги разбрала. "Неприятна ситуация. Разбира се, не мога да изисквам от хората в Германия да не говорят немски. Никога не бих го направила. Но пък когато ги попитам дали случайно говорят английски, троснато ми отговарят "не"."
На чужденците не им е лесно в Германия
Румънката не е изолиран случай. Резултатите от проучване на Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген потвърждават това. За него са били анкетирани близо 1900 чужди работници. Много от тях се оплакват от трудностите за осъществяване на социална интеграция. Особено тежко е положението на квалифицираните служители от неевропейските страни: 66% от тях казват, че са се сблъсквали с дискриминация. А мнозина се оплакват, че професионалните квалификации не се признават. За мигрантите от страни извън ЕС особено проблемен е и строгият германски закон за пребиваване.
Последиците от всичко това за Германия са сериозни. Много от чуждестранните квалифицирани работници "бързо напускат" страната. Това се потвърждава и от берлинската изследователка на миграцията Найка Фурутан, която е професор в Хумболтовия университет. Други важни за Германия кадри пък така и не идват. Проучване на ОИСР, проведено неотдавна, сочи, че Германия е станала много по-малко привлекателна. В него днес тя е на 15-о място от общо 38 държави, докато през 2019 година е била на 12-о място.
По-бързо получаване на гражданство?
В Германия така или иначе идват много по-малко трудови мигранти, отколкото са ѝ нужни. Според Федералната агенция по заетостта те би трябвало да са 400 000 годишно. Но през 2021 са дошли едва 40 000.
Федералното правителство работи върху цялостна реформа на имиграционното законодателство. Предвижда се и улеснено получаване на германско гражданство, но спорове за това има не само в управляващата коалиция. Според представително проучване, проведено по поръчка на ДПА, 59% от германците отхвърлят идеята за по-бързо придобиване на германски паспорт.
Нещо трябва да се промени в съзнанието на хората
Германското общество има проблеми с промените. Гражданите трябва да осъзнаят, че интеграцията не е еднопосочна улица, смята изследователката на миграцията Фурутан. Промяната в мисленето обаче няма да настъпи от само себе си. Нужни са включително и ясни антидискриминационни правила. "Вече не само САЩ, Великобритания и Австралия се опитват да привличат най-добре квалифицираните кадри. Ние напълно пропускаме факта, че Саудитска Арабия, Катар, Емирствата провеждат мащабна кампания за набиране на работници, забравяме и че Филипините вече не пускат така лесно хората си, както и че Африка в момента много усилено се опитва да задържи своите кадри", посочва тя.
Много от живеещите в Германия мигранти се подготвят да се върнат в страните си, казва още Найка Фурутан. "Ами ако революцията в Иран успее и голяма част от иранците се върнат в страната си? Малко се шегувам, но тогава Германия би осъмнала без зъболекари."
Румънката Мара също споделя, че не може да си представи да остане още дълго време в Германия. "Сега виждам нещата по съвсем различен начин. Може би ще остана още година или две, но не се виждам тук в следващите 5 или 10 години."
Автор: Сабине Кинкарц
