Цените в Хърватия на стоките и услугите за лично потребление, измерени с индекса на потребителските цени, през януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. са по-високи средно с 12,7 на сто, а спрямо декември 2022 г. остават без промяна, съобщи днес Държавният институт за статистика, пише БТА.
На 1 януари тази година Хърватия, чието население е около четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство. За първи път държава членка на ЕС в един и същи ден стана член и на двете зони.
Най-голямо увеличение на потребителските цени на годишна база има средно при ресторантите и хотелите - 19,5 на сто (+0,98 процентни пункта), както и при храните и безалкохолните напитки - 17,3 процента (+4,59 процентни пункта). Мебелите, оборудване за дома и редовната поддръжка на дома са поскъпнали с 16,6 процента (+0,96 процентни пункта), а жилищата, вода, електричество, газът и други горива - с 15,9 процента (+2,70 процентни пункта ).
Цените на облеклото и обувки са се вдигнали с 13,8 процента (+0,84 процентни пункта), на разни стоки и услуги - с 11,7 процента (+0,73 процентни пункта), на отдиха и култура - с 10,4 процента (+0,54 процентни пункта), на транспорта - с 6,6 процента (+0,92 процентни пункта), на здравеопазването - с 6,4 на сто (+0,20 процентни пункта), а на алкохолни напитки и тютюна с 5,7 на сто (+0,29 процентни пункта), уточниха от института.
Очаква се през 2023 г. средният темп на общата инфлация да бъде на ниво над 7,5 процента, като инфлационният натиск през годината вероятно ще намалее, коментират специалисти.
