В ЕС миналата година са били получени около 966 000 молби за международна закрила и това е повишение с 50 на сто спрямо 2021 г., сочат данни на Европейската агенция за убежището, представени днес. Броят на молбите включва и заявленията, подадени в Швейцария и Норвегия.
Отчита се, че това е най-високият брой след 2016 г., като най-много са били кандидатите от Сирия (132 000), Афганистан (129 000) и Турция (55 000) . Съобщава се също за значителен брой заявления от граждани на Венецуела (51 000), Колумбия (43 000), Бангладеш (34 000), Грузия (29 000), Индия (26 000), Мароко (22 000), Тунис (21 000), Египет (15 000), Молдова (8300).
Агенцията уточнява, че повишаването на броя на молбите се дължи на отпадането на пандемичните ограничения, но и на недостига на храни. Отбелязва се, че ЕС междувременно даде закрила на четири милиона украинци, избягали от войната.
Допълва се, че броят на "висящите" решения по молбите достига най-високо равнище в последните шест години - около 636 000 и това е увеличение с 44 на сто за година. Миналата година в ЕС са били издадени около 632 000 решения на първа инстанция (увеличение с 20 на сто).
Около 40 на сто от подадените заявки са били одобрени, като около 147 000 са случаите на присъден бежански статут, а 106 000 са получили закрила. Най-често се удовлетворяват молбите на гражданите на Сирия, Беларус, Украйна, Еритрея, Йемен и Мали. Едва в четири на сто от случаите се предоставя закрила за гражданите на Индия, Северна Македония, Молдова, Виетнам, Тунис, Босна и Херцеговина, Сърбия и Непал.
