Основната причина за желанието на Финландия да се присъедини към НАТО са предполагаемите ядрени заплахи от Русия след началото на военните действия в Украйна.
Това заяви финландският външен министър Пека Хаависто в интервю за японската агенция Киодо, цитиран от ТАСС.
„Кандидатурата за присъединяване към НАТО беше водена главно от ядрените заплахи на Русия“, каза той. Според него със започването на специална военна операция в Украйна „реалната ситуация със сигурността в Европа се е променила“. Според Хаависто, имайки предвид това, Финландия трябваше да помисли "как да отговори" и "къде да получи подкрепа" в случай на заплаха от използване на ядрени и химически оръжия, което се превърна в основен фактор в решението за присъединете се към НАТО.
Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към алианса на 18 май, но Турция незабавно блокира процеса, изисквайки тези страни да обявят кюрдските организации за терористични, да екстрадират лица, обвинени в тероризъм или участвали в опита за преврат в страната през 2016 г., и да вдигнат забраната за доставка на оръжия за Анкара. На 28 юни, преди началото на срещата на върха на НАТО в Мадрид, се проведоха разговори между турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, финландския президент Саули Нинистьо, тогавашния премиер на Швеция Магдалена Андерсон и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Беше подписан меморандум, който фиксира всички искания на Турция, след което Стокхолм и Хелзинки можеха да се присъединят към НАТО.
Протоколът за присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО не е ратифициран от 2 от 30 страни в алианса - Унгария и Турция.
