Автор: Александър Коваленко
Няма да изненадам никого, ако кажа, че при мен всеки ден спират тока за 12 часа и повече. Реално, целият ми живот зависи от електричеството, защото информирането и аналитичните публикации са основната му част. На практика, той сега липсва.
Руските окупатори са решили, че с ударите си по нашата енергийна система ще могат да постигнат някакъв ситуационен успех. Добре де. Постигнахте го. Със събуждането на още по-голяма омраза към себе си. Руснаците винаги зле са познавали украинците. Страхували са се от тях, завиждали са им, опитвали са се да унищожат нашата идентичност, култура, език. Русия е производна от Украйна. Не основна, а само мижава производна. Това винаги ги е дразнело и потискало.
Темата обаче е друга.
Докато ние нямаме ток, на фронта, без ток и в далеч по-тежки условия нашите защитници демилитаризират и денацифицират руските окупационни войски, както никога в съвременната история. Такова унижение и срам нито Русия, нито Съветският съюз, използващ ресурса на превзетите народи, не са изпитвали никога. Преди смятах, че най-големият срам руснаците изпитаха след Зимната война с Финландия. Финландци, извинете, вече не сте първи. 87 310 ликвидирани руски окупатори и стотици хиляди ранени – това е показател, който говори за това, че в близките месеци не Зимната война ще стане най-големият позор на руснаците.
Украинците ще се адаптират. Тези луди, които се опитват да затварят пътищата, защо нямат ток… На мястото на властите щях да ги арестувам затварям за седмица-две зад решетките. Защото и тук прозира следата на Кремъл, израстъците на ОПЗЖ (Опозиционна платформа – за живот), които спонсорират и подбуждат проруските слоеве от крайните квартали да припечелят от трагедията. Каквото и да става, това няма никак да повлияе на крайния резултат. 87 310. Руснаци и вашите съучастници, какво става с лицата ви? Помогнаха ли ви ударите по енергийната инфраструктура?
Бесарабски фронт
