В обзорен материал австрийското радио и телевизия (ОРФ) прави преглед на позицията на Австрия по въпроса за разширяване на Шенгенското пространство, в който авторите отбелязват, че желаното от Брюксел разширяване с приемането на Хърватия, България и Румъния е предизвикало голямо вълнение преди всичко в австрийската политика. Позицията на вътрешния министър Герхард Карнер го изправя срещу Брюксел и в момента той е почти сам.
Първоначално Карнер заплаши с вето срещу трите държави, след което канцлерът Карл Нехамер каза, че отхвърля приемането на България и Румъния. И въпреки че разширяването не е било тема на вчерашната среща на министрите на вътрешните работи в Брюксел, темата Шенген е била обсъждана в кулоарите. Карнер е повторил, че "не смята за смислено от австрийска гледна точка сега да се разширява още система, която не функционира, а Шенген не функционира". Той е поставил пет изисквания, между които е и "директива за репатриране", с която се предотвратява проверката на отделните случаи за хора, които нямат шанс да получат статут на бежанци. По мнението на експерти това е обезсилване на правото за получаване на този статут. Карнер е повторил, че 40 процента от мигрантите използват Балканския маршрут, за да влязат в Австрия и е поискал конкретни мерки. На въпрос дали ще гласува за разширяване предвид ситуацията, той е бил лаконичен, заявявайки, че от днешна гледна точка не може да си представи това.
В момента дебатът за разширяването е преди всичко вътрешнопартиен австрийски, смятат политолози. Изявленията на Карнер сочат, че "в момента в Австрийската народна партия (АНП) няма единна линия по миграционната и бежанската политика. От една страна се пледира за засилена охрана на външните граници, след това за ограничаване на бежанския статут, после за преосмисляне на Европейската конвенция за човешките права, а както изглежда по въпроса за разширяване на Шенген Каролине Едщадлер, министър по европейските въпроси, и вътрешният министър Герхард Карнер също са на различно мнение", казва в интервю по австрийското радио Хелене Хан, политоложка в Брюксел.
За наблюдателите е ясно, че АНП отново се концентрира върху темите Шенген, бежанци и миграция, с което автоматично се позиционира срещу брюкселската политика. Според политолога Томас Хофер АНП прави опит да заеме отново позициите от 2017-2019 година. Не иска да ги остави единствено на Австрийската партия на свободата (АПС), но избирателите, които не са от твърдото ядро и тогава избраха АНП, сега ще се ориентират в много по-голяма степен към АПС. Още през януари ще има провинциални избори в Долна Австрия, които са от голямо значение за АНП, тъй като тя според социологическите проучвания не е с добър рейтинг в момента.
По въпроса за разширяването взеха отношение и другите австрийски партии. Според ръководителката на Австрийската социалдемократическа партия (АСП) Памела Ренди-Вагнер моментът "категорично не е добър и не е верният". В интервю за телевизия АТВ тя обърна внимание на факта, че нелегалната миграция към Австрия рязко се е увеличила през последните месеци, че опазването на външните граници не функционира и контролите също. Темите бежанци и миграция са много оспорвани в АСП от години и предизвикват периодично вътрешнопартийни дебати.
Говорителката по вътрешните работи на партията НЕОС Стефани Криспер заяви тези дни, че „АНП трябва да престане най-сетне със съпротивата срещу европейски решения“. От своя страна АПС каза, че става дума за "мними спорове в АНП", което е безсрамно предвид прилива на мигранти в Австрия.
Критичен към позицията на АНП е и коалиционният партньор - Партията на зелените. Ръководителят ѝ Вернер Коглер заяви това категорично.
